България постепенно започва да преодолява политическата амбивалентност в своето поведение по отношение на войната в Украйна. Това заяви пред БНР политологът Владимир Шопов.
"И българското общество, и голяма част от парламентарните сили още от самото начало дадоха доста ясна оценка и заеха доста ясна позиция. Специфичното за България беше това политическо безвремие, на което бяхме свидетели, едно квазипрезидентско управление, по време на което очевидно имаше разминаване между обществената, парламентарната и президентската оценка за случвашото се и за начина, по който България трябва да се държи. Именно това в момента започва да се променя", обясни той в интервю за БНР.
По думите му България вече влиза и започва активно да използва два много важни механизма за промяна на собствените си позиции в тези две общности:
"Първата е свързана с възможността да модернизираме своята отбранителна индустрия и много по-плътно да се интегрираме в целия набор от разработвани политики и инициативи в рамките на НАТО - нещо, което беше блокирано в последната година - година и половина. Това има много важни дългосрочни последствия - положителни за страната.
Второто нещо, за което България получава възможност, е свързано с ускорената диверсификация. Ние в голяма степен вече сме на път да преодолеем състоянието си на дълбока зависимост, което десетилетия наред имаме в областта на енергетиката. Сега ми се струва, че получаваме уникален, дори исторически шанс да преодолеем този проблем и в областта на отбраната и сигурността. Това е стратегически важна задача за България, защото ни дава повече възможности, свобода и повече капацитет да взимаме решения, които са от полза за българското общество".
Процесът на присъединяване на Украйна в НАТО ще отнеме време, подчерта Владимир Шопов.
"Общата посока на движение и съгласието ще бъде по скоро по отношение на една позиция, която подкрепя членството на Украйна в НАТО, но това ще бъде възможно след края на войната. Преди етапа на формално членство, ще станем свидетели на цяла поредица от интегриращи механизми по отношение на страната както на многостранно, така и на едностранно ниво, които ще я поставят на един път и ще я превърнат де факто в член на НАТО и ЕС.
Това ще се случва по силата на различни двустранни ангажименти за сигурност, които страната ще получи. Де факто членството ще се случи и чрез един доста дълбок процес на трансформация на цялата система на сигурност и отбрана на страната.
Преминаваме в нов етап на отношенията между Украйна и западния свят. Западът се ангажира вече с политика на трансформация на Украйна. Подкрепата за Украйна в контекста на руската агресия все повече създава именно тази тяга, която все по-бързо и все по-плътно ще притегля Украйна към западния свят. Това няма да стане бързо. Това е еднозначно посоката, към която вървим".
И НАТО, и ЕС са организации, които се развиват чрез кризи, отбеляза политологът. И добави:
"Същинската реакция, развитие и пренареждане на системата за сигурност обикновено се случва като реакция на конкретни събития. И двете организации преминават през период на фундаментална трансформация, дори в известен смисъл бих казал и на частично преосноваване. В крайна сметка започват да преформатират географската карта на континента, защото превръщат Украйна в нов ключов елемент от западната политическа общност, което само по себе си ще има дългосрочни последствия за европейската сигурност".
