На извънредно заседание народните представители ще разгледат и гласуват на първо четене Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване и Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.
На 5 юли Министерски съвет прие и изпрати до Народното събрание Закона за държавния бюджет за 2023 г. като параметрите, които са заложени са - инфлация 8,7% за годината, 1,8% БВП и 3 % дефицит.
В проектобюджета са запазени социалните плащания, прецизирани са капиталовите разходите, завишени са приходите, така че те да отговарят на ръста на брутното вътрешно потребление.
Макрорамката на Бюджета предвижда растеж на БВП от 1,8%. За 2024 и 2025 г. растежът се увеличава малко над 3%. Средногодишната инфлация за тази година е разчетена на почти 9% - 8,7% и се очаква през 2024 и 2025 г. да спадне до между 3-4%.
Единствено намалената данъчна ставка за природен газ се вдига обратно на 20%, докато всички останали данъчни ставки са запазени на нивата, както бяха приети в актуализацията на Бюджета миналата година. Дали ще останат такива и занапред след края на ковид кризата ще се решават с бюджет 2024 г.
Около 111 млн. лв. повече са включени в Бюджета във връзка с линията за бедност, 50 млн. лв. в повече по закона за социалното подпомагане, 31 млн. лв. повече във връзка с разширяване на обхвата за еднократна помощ при започване на училище.
В политиката на отбраната са заложени 1,88% тази година, а за догодина и по-догодина 2%. Предвидени са с 4,7 млрд. лв. повече приходи.
Бюджет 2023 е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълнява един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания.
Финансовото министерство е коригирало варианта на служебното правителство на Гълъб Донев, така че бюджетният дефицит да е 3%. Разходите са орязани с 3 млрд. и 600 милиона лева - предимно за издръжка и за капиталови разходи, по незапочнати проекти.
Бюджетът предвижда растеж на БВП от 1,8% и достигане на размер от 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2 %. Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6 %, а средногодишната да бъде 8,7 %, което да се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, при които се очаква да имат лек спад в края на годината.
През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2 %, а средногодишната – 3,8 %. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8 %.
Линията за бедност за тази година беше определена на 504 лв. като по този начин минималната пенсия ще бъде около 512-513 лв. В здравеопазването са разчетени достатъчно средства за болнична помощ, така че да се достигнат минималните работни заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар.
След представянето на проектобюджета не липсваха и известни критики към финансовия министър Асен Василев от ГЕРБ-СДС.
"В бюджета липсват антиинфлационни мерки. С него не се решава високият процент инфлация. Забелязват се намалени средства за образование като процент към БВП.
Надявам се в бюджет 2024 г. да се реши този проблем, ние ще следим тогава изкъсо този процес“, смята Теменужка Петкова от ГЕРБ – СДС.
БСП няма да подкрепи бюджета, тъй като е антисоциален, заяви лидерът на партията Корнелия Нинова. Затова социалистите ще предложат свой алтернативен бюджет.
От БСП очакват между първо и второ четене, бюджетът да бъде сериозно коригиран, тъй като имало сериозно разделение в управляващото мнозинство, предаде БГНЕС.
Предстои да видим как ще гласуват различните парламентарни групи и какви забележки имат към предложения проектобюджет.
