Турският президент Реджеп Ердоган се е съгласил да подкрепи кандидатурата на Швеция за НАТО. Това обяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Решението на Анкара предизвика ответна реакция от страна на Русия, която обяви Турция за неприятелска държава. Интересно е по какъв начин ще се отрази това в отношенията между Ердоган и руския президент Владимир Путин.
Припомняме, че Финландия и Швеция поискаха присъединяване малко след началото на руската инвазия в Украйна миналата година. Намеренията им наостриха Кремъл и Москва предупреди, че ще последва реакция.
Зелената светлина на Анкара за членството на Швеция в НАТО означава, че вече почти всички пречки пред Стокхолм са премахнати и скандинавската държава ще стане част от военния пакт.
Столтенберг обяви споразумението късно в понеделник след разговори между турските и шведските лидери в литовската столица Вилнюс. Шефът на НАТО го определи като "историческа стъпка", но подчерта, че не може да бъде дадена "ясна дата" за това кога Швеция ще се присъедини към военния съюз - тъй като това зависи от турския парламент.
Присъединяването към НАТО изисква всяка държава членка да подкрепи страната-кандидат. Месеци наред Турция блокираше Швеция по пътя й към НАТО, обвинявайки я в подкрепя спрямо тероризма заради Кюрдската работническа партия (ПКК). Турция и Унгария в момента са единствените две членки на НАТО, които все още не са ратифицирали молбата за членството на Швеция.
Унгарският външен министър Петер Сиярто каза във вторник, че ратифицирането на кандидатурата на Швеция вече е "само технически въпрос".
По думите на Столтенберг Турция и Швеция са отговорили на "легитимните опасения на Турция за сигурността“ и в резултат на това Швеция е променила конституцията си, променила е законите си, разширила е антитерористичната си операция срещу ПКК
Сега Ердоган се ангажира с бърза ратификация на членството на Стокхолм.
Вчера Ердоган обвърза турската подкрепа за Швеция в НАТО с размразяване на преговорите за членството на Анкара в ЕС. Представители на ЕС бързо отхвърлиха искането с мотив, че това са два отделни въпроса. Стокхолм обаче заяви, че ще подкрепи активно усилията за "подновяване на процеса на присъединяване на Турция към ЕС
"Готов съм да работя с президента Ердоган и Турция за подобряване на отбраната и възпирането в евроатлантическата зона. Очаквам с нетърпение да приветствам премиера Кристерсон и Швеция като наш 32-ри съюзник в НАТО“, казват в изявление от Съединените американски щати. Германският външен министър Аналена Бербок написа в Туитър:
"На 32 години всички заедно сме в по-голяма безопасност“.
Британският премиер Риши Сунак каза, че присъединяването на Швеция ще гарантира безопасността на всички.
Разривът с Русия
Междувременно Русия заговори, че Турция се превръща в неприятелска държава. Москва посочи за това няколко причини - прехвърлянето от турските власти в Украйна на командирите на батальона "Азов", застъпването за ускореното приемане на Киев в НАТО.
“Събитията от последните седмици, за съжаление, ясно показват, че Турция постепенно и неотклонно се превръща от неутрална страна във враждебна”, каза ръководителят на комисията по отбрана и сигурност на Съвета на Руската федерация Виктор Бондарев.
Интересно е как този въпрос би се отразил на двустранните отношения между Анкара и Москва. Именно Ердоган се опитваше да играе посредник между Украйна и Русия. Киев и Москва седнаха на една маса в Истанбул в двореца Долмабахче, малко след началото на войната миналата година, в опит да договорят мир с посредничеството на Анкара.
Зърнената сделка, която позволи отблокирането на милиони тонове зърно, също бе постигната с помощта на Турция. Бъдещето й също остава неясно. Настоящото споразумение изтича на 17 юли.
Неотдавна пък стана ясно, че Турция и Русия ще изграждат съвместен газов хъб. В кулоарите на срещата на върха на Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия в казахстанската столица Астана руският президент Владимир Путин заяви на турския си колега, че Турция е най-надеждният маршрут за доставка на газ до Европейския съюз и предложи там да се изгради център за доставки. Путин изключи "политизирането" на въпроса и отбеляза, че изграждането на хъб в Турция ще позволи, наред с други неща, регулиране на цените и продажбата на газ на разумни цени.
Не е ясно обаче какво ще се случи с този проект сега.
Джесика Вълчева
