Решението за изпращането на касетъчни бомби от САЩ към Украйна е военно. Политически това е чувствителен въпрос. Договорът за забрана на касетъчни бомби не е подписан нито от САЩ, нито от Русия. Москва дава съгласието си, че тези оръжия могат да бъдат използвани в битка.
Това заяви пред SkyNews българският премиер акад. Николай Денков в интервю, взето по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс.
"Русия е използвала касетъчни бомби в битка, така че ако са я използвали, се приема, че и другата страна може да ги използва“, каза Денков и добави, че Украйна ще реши как да ги използва, след като прецени въпроса.
Премиерът каза, че не "знае как тези оръжия ще повлияят на предстоящите битки", тъй като това е военен въпрос.
“България е подписала договора за забрана на касетъчните бомби. Договорите са важни по време на война, но това все пак е война и тя трябва категорично да бъде спечелена от Украйна”, заяви Денков.
Въпросът за изпращането на касетъчни бомби в Украйна разбуни международната общност. Много държави се разграничиха от решението на САЩ, а британският премиер Риши Сунак заяви, че не иска да има “нищо общо”.
Решението на Вашингтон дойде в петък и президентът Джо Байдън го определи като "много трудно". В отговор Обединеното кралство, Канада, Нова Зеландия и Испания заявиха, че са против използването на оръжията.
Касетъчните бомби са забранени от повече от 100 държави поради опасността, която представляват за цивилните. Те обикновено освобождават много по-малко бомбички, които могат да убиват безразборно в широк радиус. Неексплодиралите бомби могат да останат на земята с години и след това безразборно да детонират.
Байдън каза пред CNN в интервю в петък, че е говорил със съюзниците за решението, което е част от пакет за военна помощ на стойност 800 милиона долара (626 милиона британски лири).
Президентът каза, че му е отнело "известно време, за да бъде убеден да го направи", но е действал, защото "украинците са свършили боеприпасите".
Решението бързо беше разкритикувано от правозащитни групи - Amnesty International заяви, че касетъчните боеприпаси представляват "сериозна заплаха за живота на цивилни, дори дълго след като конфликтът е приключил". Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан каза пред репортери, че американските касетъчни бомби, изпратени в Украйна, се провалят много по-рядко от тези, които вече се използват от Русия в конфликта.
Но в събота някои западни съюзници на САЩ отказаха да одобрят решението.
Риши Сунак подчерта, че Обединеното кралство е една от 123 страни, подписали Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която забранява производството или използването на оръжия и обезкуражава тяхното използване. Премиерът на Нова Зеландия - една от страните, които настояваха за създаването на конвенцията пък каза, че оръжията са "безразборни, потенциално причиняват огромни щети на невинни хора и могат да имат и дълготраен ефект". Министърът на отбраната на Испания Маргарита Роблес каза пред репортери, че нейната страна има "твърд ангажимент", че определени оръжия и бомби не могат да бъдат изпращани в Украйна.
САЩ, Украйна и Русия не са подписали конвенцията, докато Москва и Киев са използвали касетъчни бомби по време на войната.
Междувременно Германия, подписала договора, заяви, че макар да няма да предостави такива оръжия на Украйна, Берлин разбира американската позиция.
Министърът на отбраната на Украйна даде уверения, че касетъчните бомби ще се използват само за пробиване на вражески отбранителни линии, а не в градски райони.
Говорител на руското министерство на отбраната описа този ход като "акт на отчаяние“ и "доказателство за безсилие" пред лицето на провала на "широко рекламираната" украинска "контраофанзива. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова също каза, че уверенията на Украйна, че ще използва отговорно касетъчните боеприпаси, "не струват нищо".
