Полицаите са най-редовните желаещи за увеличения на заплатите. В системата на МВР имаше 20% ръст на възнагражденията миналата година, сега искат още 10%.
След месеци на несигурност и удължаване на удължения бюджет, най-сетне в парламента се гледа проектобюджет за 2023, който има реален шанс да запълни зейналата дупка. Бюджетът предвижда ръст на БВП 1,8%, понижаване на инфлацията, както и гарантиране на до 3% бюджетен дефицит, което е условие за приемане на България в еврозоната. Предвижда се учителските заплати отново да станат 125% от средната и то със задна дата от 1.01.2023 г. (тоест учителите ще си вземат орязаните от служебния кабинет на Радев пари), 10% увеличение за структурите, които не са получили такова през 2022 г. и 15% за структурите в общинската администрация.
Предвидено е и увеличение на основните възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г., пишат от Novini.bg
Докато обаче бюджетът се гледа между първо и второ четене в парламента, е моментът за активизиране на всички групи, сектори и системи, които с протести се опитва да си издействат повече пари от държавната хазна.
Обичайните протестиращи - полицаите – както всеки път искат по-високи заплати - с 10% отгоре, въпреки че миналата година получиха много голямо увеличение от 20%. Без това да се отрази съществено на качеството на работата им. Разбираемо е да има такова увеличение само ако видим, че ведомството работи много повече, за да предотвратява катастрофи и да разкрива престъпления – и ако това увеличение все пак им се даде, обществото ще очаква реални резултати.
Един поглед към събитията през последните 15 години, които придружават дебатите около приемането на новите бюджети, показва, че служителите на МВР почти всеки път протестират или заплашват с протест, ако не бъдат актуализирани възнагражденията им.
Протести имаше още през 2009 г. при финансовия министър Пламен Орешарски, след това при Дянков отново, а през 2010 г. служителите на държавната администрация и силовите ведомства възразяват гласно и срещу намерението на кабинета всички служители в администрацията да плащат сами осигурителните си вноски. През 2011 г. отново излизат на протест за включване в бюджета на 10% увеличение на заплатите, а през 2012 г. искат 25%. През 2015 отново имат искания по повод уреждането със закона за бюджета на социалните придобивки в системата, а през 2017 г. и 2020 г. фокусът им отново е върху размера на възнагражденията.
Други дежурни протестиращи са надзирателите от затворите, отново за заплати, както и животновъдите и зърнопроизводителите за допълнително финансиране или забавени плащания. Ресторантьорите и служителите в транспортния сектор също редовно имат искания и се мобилизират около приемането на закона за бюджета. Интересно около ресторантьорите тази година е, че докато се радват на 9-те процента ДДС, което финансовият министър Асен Василев им остави, протестират срещу изискването за превеждане на заплати по банков и срещу проекта на правителството и НАП да се плаща в заведение само при издаден касов бон. И това се случва точно една година, след като същият бранш не само подкрепи идеята на вестник "24 часа" за кампания “Касова бележка, моля!”, но и призова тя да се разпростре и сред други бизнеси, в които има голям сив сектор.
Със сигурност всички сектори се борят за подобрение на възнагражденията. Важно е обаче бюджетът за 2023 г., изключително сложен в контекста на забавянето му заради служебното правителство, да мине обсъжданията в комисиите и да влезе пленарна зала, за да се отключи работата на държавата в следващите месеци. А междувременно държавата да си прибере всички задължения.
