На днешната дата през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание (ВНС) приема новата Конституция на България и се саморазпуска. Тя е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, се посочва в архивите на БТА.
Нейното приемане е съпроводено от гладна стачка, ескалация на политическите страсти и искане за референдум, на който народът да се произнесе "за" и "против" новия основен закон на държавата.
На 13 юли 1991 г. новата Конституция на България след демократичните промени е обнародвана в "Държавен вестник" и влиза в сила. Гладната стачка на част от 39-имата депутати, напуснали първи Великото Народно събрание, обаче остава. Тя е прекратена дни по-късно, след като частично исканията им са изпълнени и са насрочени избори за Народно събрание и местна власт.
Малко преди това, на 17 юли 1991 г., президентът на републиката Желю Желев излиза с изявление, в което съобщава, че не само целите, но и средствата трябва да са демократични. „Ние отиваме към избори. Изборите са главното оръдие на демокрацията“, подчертава държавният глава.
„Към предишните общи искания на парламентарната опозиция - за саморазпускане на Великото Народно събрание и насрочването на нови избори, се прибавиха още две: да не се полага нова клетва, тъй като в рамките на един и същ мандат това е нелогично, и новата конституция да се подложи на референдум. Първите две неща са вече осъществени. По третото Народното събрание също направи разумен компромис, като остави открита процедурата на полагането на клетва, още повече, че неполагането няма никакви правни последствия. Сега Конституцията е факт, тя е влязла в действие от момента на нейното обнародване. Изборите за нов парламент и местни органи на властта са насрочени въз основа на нея. Като основен закон на страната Конституцията трябва да бъде спазвана от всички български граждани“, отбелязва Желев.
Той отправя апел към народните представители, взели участие в гладната стачка от едната и другата страна, както и гражданите, които са се присъединили към тях, да я прекратят, защото продължаването й води до повишаване на политическото напрежение и до риск от ексцесии. „Ние отиваме към избори и такива прояви са ненужни“, коментира президентът.
На следващия ден председателят на Националния координационен съвет на СДС Филип Димитров също се обръща към гладуващите депутати с настояване да преустановят гладната стачка и да започнат активна дейност за изборна победа. На 19 юли гладуващите депутати от СДС прекратяват гладната стачка, обявена на 10 юли, и започват активна предизборна кампания.
От 1991 г. досега действащата Конституция е изменяна няколко пъти, включително във връзка с присъединяването на България към ЕС. Политическите сили в настоящото 49-ото Народно събрание заявяват готовност за приемането на нова промяна в основния законов текст заради съдебната реформа.
