Липсата на общо недоволство в руското информационно пространство по отношение на събитията на срещата на върха на НАТО, както и присъединяването на Финландия към НАТО и съгласието на Турция да предаде протокола за присъединяване на Швеция, вероятно показва, че Кремъл е интернализирал тези поражения и желае да избегне спирането им.
Това се посочва в доклада на Института за изследване на войната след срещата на върха на НАТО във Вилнюс вчера.
Много руски източници съобщават за срещата на върха на НАТО по безпристрастен и приглушен начин, който не е съизмерим с по-широкото поражение, което срещата на върха всъщност представлява за предвоенните цели на Русия, пишат анализаторите.
Според тях руското информационно пространство продължава да демонстрира като цяло приглушен отговор на срещата на върха на НАТО. Много руски източници твърдяха, че отдавна са имали достъп до планираните документи и нито едно от получените споразумения не е изненада. Много милблогъри твърдят, че срещата на върха е била "провал“ за Украйна, защото Киев не успя да си осигури незабавно членство в Алианса.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев подчерта, че участниците в срещата действат по "предсказуеми начини“ и че Западът ще продължи да предоставя на Украйна военна помощ, поради което Русия ще продължи да преследва същите цели в Украйна.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков използва шаблонна за Кремъл реторика като заяви, че предоставянето на "гаранции за сигурност“ на Украйна от страна на Г-7 е „потенциално много опасно“ и представлява посегателство върху руските интереси в областта на сигурността.
Руският отговор опровергава реалността, че срещата на върха демонстрира степента, в която руската инвазия през 2022 г. е отклонила целите, за които Кремъл твърди, че е започнал войната. Целта да се предотврати разширяването и да се изтласка НАТО от границите на Русия беше едно от заявените искания на Кремъл преди инвазията.
Страните от Г-7 и НАТО подписаха споразумения, за да предложат на Украйна дългосрочни ангажименти по отношение на сигурността. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че НАТО се е споразумяла за пакет от три части, който ще даде на Украйна многогодишна програма за практическа помощ, създаване на координационен съвет НАТО-Украйна. Той ангажира НАТО да позволи на Украйна да се присъедини към алианса, без да преминава през План за действие за членство.
Членовете на Г-7 Германия, Япония, Франция, Канада, Италия, Великобритания и Съединените щати подписаха общ рамков документ, наречен "Съвместна декларация за подкрепа за Украйна", целящ да предложи на Украйна военна, финансова и разузнавателна подкрепа. Всеки член ще влезе в двустранни преговори за сигурност с Украйна по отношение на документа. Японският премиер Фумио Кишида заяви, че други страни ще имат възможност да се присъединят към декларацията на по-късен етап.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че споразуменията, постигнати на срещата на върха на НАТО, означават, че Украйна ще получи официални гаранции за сигурност, въпреки че в момента нито споразуменията на НАТО, нито на Г-7 предоставят такива гаранции.
