Какъв извод може да си направи дори най-безпристрастният наблюдател, ако проследи последните действия на директора Василев като се започне от табелата ”гост - посетител”, поставяна като унизително клеймо на нещатните актьори, участващи в спектаклите на Народния театър, и се добавят събитията, свързани с арогантното отношение към Стефан Н. Щерев.
Със заведеното дело срещу Валери Йорданов за уронване престижа на директора, с "наказанието" спрямо неудобните чрез тенденциозно струпване на техни представления в последните дни на сезона, както и крайно притеснителната ситуация от снощи, свидетелстваща за безхаберие по отношение на пожарната безопасност в театъра?
Недопустимо е да се остави един човек да се вихри в национален културен институт абсолютно неконтролируемо и безнаказано. Непростимо е да бъде наблюдавано с безразличие как човек, робуващ на своите патологични личностни изкривявания, принуждава целия екип на театъра да работи в атмосфера на стрес и страх, да го фрустрира с постоянни заплахи, рестрикции и унижения.
Това противоречи на смисъла на съществуването на изкуството театър. Защото то е контрапункт на всичко, което този директор олицетворява. Вече граничи с престъпление спрямо работещите в театъра това, че точно човекът, на когото е делегирана отговорността да се грижи талантът на творците да има комфорта да се изразява свободно, да упражнява геноцид спрямо тях. Защото аз съм сигурна, че и тези, които го подкрепят, живеят в постоянен стрес да не нарушат някое от милиционерско - чиновническите правила и да не бъдат следващите поразени.
Жаклин Рафаелова , бивш зам.-директор "Продажби и реклама" в Плевенския театър за ФрогНюз.
