Вдигане на лихвите по кредитите заради повишения кредитен риск прогнозират експерти. Това стана ясно по време на състоялата се в София банкова конференция днес.
Повишаването на лихвите ще бъде следствие от текстове в Закона за потребителския кредит, според които всеки кредитополучател може да разтрогне договора за кредит в 14-дневен срок от сключването му и да върне кредита без наказателни лихви, поясни зам.-председателят на УС на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на Пощенска банка Асен Ягодин. Тези разпоредби именно могат да оскъпят кредитите, смята той.
Според Ягодин всички закони в банковото дело са насочени към защита на кредитополучателите, но не и на банките, заяви той и даде пример със сегашното положение, според което фирми можели да обявяват несъстоятелност със задна дата, тоест преди времето на изтегляне на кредит и така пасивите оставали за банката.
Ако тази деформация в закона не се промени, лихвените равнища ще се увеличат, защото кредитният риск става по-голям, а оттам поскъпва и цената на кредита, добави банкерът. Все пак по-късно пред журналисти той направи уговорката, че банките се съобразяват доколко лихвите могат да бъдат вдигнати, за да не се увеличат необслужваните кредити.
Ягодин посочи, че лихвите по заемите са намалели към август с 0.8 процента на годишна база, а лихвите по депозитите са се увеличили с 0.9 на годишна база. Това означава, че банките поглъщат последствията от кризата, коментира още Ягодин и прогнозира, че за цялата текуща година банковият сектор ще има средна премерена печалба, но някои отделни банки ще излязат на загуба.
Зам.-председателят на банковата асоциация защити лихвените равнища в България като ги обяви за разумни и обосновани, "въпреки някои крясъци в медиите". Това бе намек за възраженията на експерти и граждански сдружения срещу неясните критерии за образуване на лихвите в банките и възможността да ги променят както намерят за добре при вече сключени договори.
Според банкерите кредитните институции у нас са сигурни, защото капиталовата им адекватност е една от най-високите в Европа - 18%. Има достатъчно буфери за обезпечаване на лошите кредити, смятат те. На същата позиция застанаха и експертите от мисията на МВФ, които в заключителния си доклад след края на мисията специално отбелязаха стабилността на българската банкова система въпреки ръста на необслужваните кредити.
Според статистиката на БНБ към края на август делът на необслужваните и просрочените кредити е 16.5%. Тук влизат и предоговорените, което означава, че те ще влязат в графата "редовни".
