Зачестилите жеги у нас може да доведат до драстична промяна в работното време, която да влезе в сила скоро. Евентуални корекции в национален мащаб вече се обмислят от представители на бизнеса. Те предвиждат промени за началото и края на работния ден. Идеята е продиктувана от екстремно високите температури в страната и глобалното затопляне като цяло, което най-вероятно в близките години ще създава дискомфорт при определена работна среда.
За да са работоспособни, хората трябва да са преди всичко здрави, е основният мотив на инициаторите на предложението. То ще се внесе в Министерството на труда и социалната политика, както и в Народното събрание и се отнася не само за частния сектор, но и за общинските и държавните структури.
Много частници вече промениха часовете за работа, за да не рискуват здравето на своите служители. В най-голяма степен това важи за строителството, където в момента дюлгерите започват по-рано, но си тръгват към 13 часа.
Общинските предприятия в Пловдив, където се налага да се извършват дейности на открито, също промениха работното време.
Някои предприемачи и експерти обаче са скептични към необходимостта да нагаждат графика спрямо жегата.
"В България помним и по-високи температурни стойности от това лято. При 24 часа в денонощието не е необходимо да надхитряваме часовника. Изместването на работния интервал е приложимо само за някои категории работници и служители, които упражняват заетост от 9 до 17 ч. За тези, които работят на двусменен или трисменен режим, е абсолютно неудачно", коментира пред "Марица" доц. д-р Теодор Дечев, зам.-министър на труда в кабинета "Костов" в периода 1998-2001 г., а в момента - директор "Индустриални политики" в АИКБ и преподавател в пловдивското ВУСИ.
Доц. Дечев напомни, че във Франция и в САЩ, където са предприети съблазнителни инициативи с редуциране на работната седмица до 4 дни, са приключили с провал. Даде пример и с дългата сиеста (следобедна почивка в Испания), която се приема със смесени чувства от местните. Той препоръча у нас да не се правят подобни експерименти, а да се прилагат безопасни условия на труд. Той е категоричен, че работодателите трябва да подсигуряват комфортна и безопасна работна среда. "Не живеем в 19-и век, когато хората са се "пържили" на работните места, а в 21-ви век, където всички работни помещения са климатизирани", категоричен е доц. Дечев.
От 1500 до 15 000 лв. глоба пък очаква работодателите, които не са осигурили нормална температура за работа на своите служители в жегите. В Пловдивско вече има няколко получени сигнала за невключени или неработещи климатични инсталации във фирми или предприятия, които са обект на проверка от Инспекцията по труда.
Температурите, които трябва да се поддържат в работните помещения, са описани в специална наредба за микроклимата. Оптималната температура през топлия период на годината е в границите от 18 до 25 градуса, в зависимост от типа работа. За лека физическа работа стойностите са от 22 до 25 градуса; при среднотежка - от 20 до 23 градуса, а при тежка - от 18 до 21. По изключение в определени случаи - при много висока външна температура - тази стойност може да бъде съответно до 33 или до 31 градуса.
При работа на открито нещата стоят по различен начин. Много често хората питат Инспекцията по труда дали има определени стойности на температурите, при които да се спре работата на открито. Истината обаче е, че няма определени такива. Но при екстремни ситуации работата може да бъде прекратявана, като например при оранжев и червен код за високи температури, бури и т.н. Препоръчва се осигуряването на достатъчно количество питейна вода, както и други течности за възстановяване. Осигурени трябва да бъдат и места за почивка с подходящи условия. Осигуряването на долекарска и първа медицинска помощ също е задължение на работодателя, както и възможност за транспортиране на работещите с внезапно влошено здравословно състояние.
