Една щръкнала мачта в планината в Южна България превърна най-бедната държава сред членките на ЕС в страната с най-високия флагов пилон в общността. Този факт преизпълва едни хора с гордост, у други обаче предизвиква само подигравки.
Националпопулизмът е във възход
В тази балканска страна национализмът и популизмът са във възход, а много хора продължават силно да симпатизират на Русия, независимо от агресията на Москва срещу Украйна.
Огромното знаме с площ 1100 квадратни метра трябва да символизира територията на България от 111 000 квадратни километра и беше издигнато на рекордно висок пилон от 111 метра миналата седмица на една горска поляна в Родопите.
Така България отнема шампионската титла от Финландия, която досега водеше в Европа с един 100-метров пилон. Извън Европа обаче има и два пъти по-високи.
"От това българите няма да станат по-богати, но то ще повдигне духа на хората", казва 45-годишният Симеон Караколев, организатор на ежегодния исторически и фолклорен фестивал в Рожен, чиято фондация стои зад проекта.
Караколев събра 500 000 евро под формата на дарения за пилона и за кампанията, която бе прегърната и от проруския президент Румен Радев, припомня Франс прес. Местните медии съобщиха, че от името на Радев са били отправени апели към редица публични компании да дарят пари за пилона на планинската поляна, където се провежда фестивалът.
Когато националната гордост се измерва с височината на един пилон
Кампанията стана обект на многобройни подигравки в социалните медии, а един колаж, който изобразява президента, виещ се на пилона, се разпространи направо вирално. Много хора заявиха, че страна, която има проблем с масовата миграция и чиято здравна система се срива, има далеч по-спешни грижи от събирането на пари за пилон.
Политологът Огнян Минчев признава с огорчение, че патриотизмът е завладян от "лидери, които измерват националната гордост с височината на пилона, от който се вее знамето… псевдонационалисти, които са под въздействие на руската пропаганда."
Едно скорошно проучване на фондация "Отворено общество" установи, че България е сред онези страни в ЕС, които са най-податливи на руската пропаганда и дезинформация.
Бетонът, който беше излят върху девствената планинска поляна, и обвиненията за нередности при издаването на разрешителни също накараха природозащитниците да искат забрана на пилона.
Петицията срещу пилона събра хиляди подписи. Караколев казва, че това било "незаслужена омраза" и благодари на властите, че не са "отстъпили пред натиска, тъй като проверките показали, че всичко е напълно законно."
Румен Радев заклейми "непочтените опити да се опорочи и разбие тази инициатива".
Президентът и Караколев откриха конструкцията с възгласи "Да живее България!"
Няколко хиляди души на всевъзможни възрасти, много от които в национални носии, се събраха за церемонията преди ежегодния тридневен фестивал и се възползваха от възможността да докоснат гигантското знаме, преди да бъде издигнато.
"На някои хора може и да не им харесва, но всяка страна си има знамена. Те са един от символите на нацията", казва 69-годишният армейски полковник от запаса Димитър Митев. Той се надява тази инициатива да укрепи патриотизма на хората.
Накрая знамето увисна на пилона
Не всички обаче споделят неговите положителни чувства.
"Лошо ми стана, като видях тази пръчка да стърчи към небето насред поляните и околните гори. Така човек посяга на природата", казва пред Франс прес 38-годишната бизнес консултантка София Ботушарова от близкия град Чепеларе.
Въпреки това хиляди телефонни дисплеи осветяваха нощта, докато ликуващата тълпа чакаше да бъде издигнат флагът. Когато обаче настъпи великият миг, дойде и разочарованието: поради липса на вятър знамето унило увисна на пилона.
