Факт е, че обществото ни винаги е било разделено по един или друг начин и това не е нещо ново. Последните година-две нещата ескалираха страшно много. Черешката на тортата беше с изказването на президента Румен Радев, който независимо от задълженията си по Конституция да обединява нацията, обяви, че са безродници онези, които не подкрепят инициативата за пилона на Рожен. Ако доскоро имахме една бразда помежду си, в момента много успешно се копаят пропасти.
Това заяви за ФрогНюз бившият депутат от "Демократична България" Кремена Кунева, съосновател и председател на фондация "За Доброто“.
Ето и цялото интервю:
Госпожо Кунева обществото ни сякаш винаги е било по някакъв начин разделено. Последният пример може би беше проектът с пилона на Рожен. Сякаш обаче никога това разделение не е било толкова осезаемо. С какво си го обяснявате?
Факт е, че обществото ни винаги е било разделено по един или друг начин и това не е нещо ново. Последните година-две нещата ескалираха страшно много. Това бе и причината една част от хората да бъдат силно скептични в самото начало на инициативата за това какво точно искаме да направим с издигането на този пилон. Още тогава се чуха различни мнения за това, че такъв тип монумент, който изразява националната гордост, си има своето място и исторически момент.
При цялото това разделение беше ясно, че една такава инициатива ще се превърне в нещо подобно. Имаше и неясноти в самата организация, която стоеше зад инициативата - по отношение на парите, които са дарявани, участието на създателя й в други такива. После се появи и скандалът с дарените големи суми пари под политически натиск от служебния кабинет. Черешката на тортата беше с изказването на президента Румен Радев, който независимо от задълженията си по Конституция да обединява нацията, обяви, че са безродници онези, които не подкрепят инициативата.
Всъщност точно тук е добре да се постави въпроса за президента Радев. Споменахте, че още от самото начало е било ясно, че тази инициатива ще раздели обществото. В същото време обаче неин патрон е човекът, който по конституция би трябвало да е обединител. Каква е ролята на държавния глава в цялото това разделение на обществото?
Обяснявам си го с едно единствено нещо - заявка за негова политическа кариера. Тази инициатива не е държавна инициатива. Наречена е кауза. Аз съм се занимавала с много каузи и смея да твърдя, че не е подходящо дори да се канят такива политически фигури в подобни инициативи - те по подразбиране са нещо, което би трябвало да сплотява обществото. Всеки един политик, независимо от това колко е добър или лош, има своите поддръжници и своите критици.
За мен да поканиш президента за патрон на това събитие беше или изцяло необмислено решение на човек, който уж трябва да има опит, или просто една организирана арена, на която да се представи един заформящ се политически проект на Радев и хората около него. Имах чувството, че бях на учредително събрание.
Чухме едни недопустими думи от президент на една демократична държава. Господин Радев цитира Сталин и това трябва да е ясно - използва неговата реторика с думата “безродници”. После направи изявлението за Украйна. Журналистите не зададоха контравъпроси.
Всичко това раздели не просто обществото, а сякаш раздели цяла България почти окончателно на две части с любезното съдействие на президента.
Необратим ли е този процес? Стигнали ли сме до момент, в който няма как да се върнем назад?
Не вярвам, че сме стигнали до този момент. Ако доскоро имахме една бразда помежду си, в момента много успешно се копаят пропасти.
Кога смятате, че Румен Радев излезе от амплоато си на обединител и влезе в това поле на разделение? Видяхме го през 2020 г., когато поведе протестите срещу управлението на ГЕРБ, корупцията и овладяната съдебна система.
Още тогава може би пропуснахме, екзалтирани от случващото се, че докато хората бяхме на Росенец и протестирахме, Радев излезе от Президентството, вдигна юмрук и каза “Мутри, вън!”. Следващата голяма грешка беше, че демократичната общност не застана силно зад кандидатурата на Лозан Панов за президент и Радев получи възможността за втори мандат. След това, като включим почти двете години служебно управление на Радев и войната в Украйна, която със своята хибридна форма работи и в България. Много ясно тогава излязоха истинските позиции по линията Запад - Изток, Русия - Европа.
Споменахте президентските избори и кандидатурата на Лозан Панов, която не успя да обедини дясно мислещите хора. В момента има ново разделение заради предстоящите местни избори около кандидатурата на Васил Терзиев и тази на проф. Вили Лилков. Как гледате на тезата, че Лилков е креатура на ГЕРБ, която цели да разцепи гласовете?
Много сериозно гледам на тази теза. Не съм запозната детайлно с работата на Лилков. Проблемът беше човек като Васил Терзиев - че се явява млад, успешен човек, филантроп, образован, изглежда добре. Мисля, че на ГЕРБ им стана доста трудно да извадят нещо срещу един такъв кандидат. Видяхме, че семейната обремененост, която Васил носи. Разбирам болката на хората, но никога не съм подкрепяла такива мотиви - че каквито и да са децата, трябва да носят раните на родителите си. Това беше използвано умело от ГЕРБ, без самите те да си дават сметка дали техният лидер не е бил член на БСП. Защо не говорим за самите членове на БКП? Някак си не мерим с един аршин. Нека го правим.
Смятате ли, че само меренето с двоен аршин е проблемът или и късата ни памет?
Паметта ни е много странно нещо. Изградена е от множество фактори, наслагвани през годините. Памет, различна от истината. Палим клечката за нещо малко, което дълго време е било потискано в душите ни. Мисля, че паметта ни е избирателна. Не знам дали е къса. И умело се подменя във времето от хората, които се нуждаят тя да бъде използвана за политически или обществени цели. Моето поколение почти не беше възпитавано в памет и национално, патриотично самосъзнание. То се самозгради. Паметта ни е шарено понятие в момента.
интервю на Джесика Вълчева
