Обстановката в Народния театър е ужасяваща. За съжаление аз напуснах преди да излезе доклада на АДФИ (Агенцията за държавна финансова инспекция, бел. ред.). Какво стана с този доклад аз също се интересувам, тъй като там съм посочил изключително интересни факти за разследване. Нито дума няма за присъствието на една фирма в театъра. Пълната тишина там продължава, а аз имам едни подозрения, които ще ги спомена по-късно дори и в прокуратурата, тъй като нещата са твърде сериозни.
Това каза за ФрогНюз скулпторът и бивш министър на културата Велислав Минеков.
Ето го и цялото интервю.
Г-н Минеков, от началото на годината Народният ни театър се раздели с доста ключови фигури. Освен Александър Морфов, Стефан Щерев, който беше дългогодишен фотограф в театъра, миналата седмица разбрахме, че и Камен Донев е решил доброволно да напусне. Всъщност имате ли представа колко точно хора са напуснали или са били уволнени от директора Васил Василев ?
Голяма част от тях са помолени да напуснат, особено хора, които са работили в техническия състав на театъра, които бяха около 32-ма души. След това, по незнаен начин щатът на театъра се увеличава с още 60 човека, които естествено трябва да носят благодарност към този, който ги е назначил, но дали са толкова кадърни и имат техния опит като онези, които са били освободени, не знаем и след последните инциденти имаме право да се съмняваме.
Имаше и още хора, които напуснаха. Композиторът на театъра, който беше преследван с крясъци по коридорите, защото не искаше да участва в една подписка срещу мен тогава. Имаше и други. Обстановката е ужасяваща, аз виждам нещо което е като военен режим, може да се сравнява с такова нещо, тишината е абсолютна.
Едва сега след тази възможност за пожар, отново блатото се пораздвижи, изскочиха няколко мехурчета. Най-странното е, че се появяват работещи в театъра, те са две или три лица, които се опитват да застанат в защита на директора, дори и след този изключително тежък инцидент.
(ФрогНюз припомня, че ден преди да напусне Народния театър актьорът Камен Донев сигнализира за възникнал пожар по време на представление при пълна зала и липсата на пожарникар. По думите на Донев, на въпрос защо няма пожарникари в театъра Василев е отговорил „Кой си ти, бе?“ и че пожарникарите в театъра били комунистически отживелици, а до края на представлението не е извикана пожарна бел.ред).
Тъй като аз имам опити и с пожарите и това не е свързано само с някакви битови инциденти, но трябва да се знае, че в абсолютно всеки театър трябва да има пожарникар и той е този, който си тръгва последен. След представление, след като извърши проверка, той е последния, който си тръгва. За съжаление това е място, което е изключително опасно, с цялата сцена, с осветлението, с всичко, което е вътре и винаги трябва да бъдат държани под око.
Да няма пожарникар в Народния театър, това е повече от престъпление.
Нека да ви напомня, че ей така, някак по неясен начин изгоря преди 10-ина години театъра в Пловдив. Тогавашният директор е днешният министър. До театъра в Пловдив, само на много малко разстояние беше пожарната и въпреки това той не беше спасен. Така изгоря и операта в Стара Загора, по същия начин изгоря Младежкият театър, така изгоря и Студентски дом, когато беше сцена на Театър “София”, по време на ремонт, примери има още колкото искате, но да няма пожарникари в Народния театър, това вече наистина заслужава нещо по-специално към директора.
Като заговорихме за нарушение, какво показаха проверките на театъра, които бяха назначени от Вас, установиха ли се нарушения? “Движение за култура” сигнализира и за редица нарушения, които са извършени по времето, когато Васил Василев е бил директор на Плевенския театър.
Аз съм запознат с обвиненията в Плевенския театър и те са твърде чувствителни. За съжаление аз напуснах преди да излезе доклада на АДФИ (Агенцията за държавна финансова инспекция, бел. ред.). Какво стана с този доклад аз също се интересувам, тъй като там съм посочил изключително интересни факти за разследване. Нито дума няма за присъствието на една фирма в театъра. Пълната тишина там продължава, а аз имам едни подозрения, които ще ги спомена по-късно дори и в прокуратурата, тъй като нещата са твърде сериозни.
Какво знаете за фирмата Инфлуенсър бг, която също взимаше пряко участие в дейността на Народния театър?
Доколкото знам тази фирма беше на дъщерята на Велислава Кръстева и си заслужава да попитате каква роля е имала в театъра. Имайте предвид, че аз съвсем официално зададох въпроси към г-н директора, на които той не ми даде отговор.
Това е нарушение на Етичния кодекс, тъй като аз все пак бях принципал на този директор и той е длъжен да отговори на всичко, което съм го попитал.
Имаше серия от питания на народни представители, които ги прехвърлих към директора на Народния театър, той дори и на народните представители не отговори. Всичко това беше достатъчен повод за неговото освобождаване. В момента, с всичко което се натрупа, мисля, че е крайно време да му се потърси друга работа.
Има още нещо, което е изключително неприятно, бих го нарекъл гнусно дори. Това е атаката по конкретни хора, които се противопоставят на директора. Валери Йорданов беше принуден да изиграе 8 пъти моноспектакъла си, всеки ден по един път, с предварителна репетиция от 16.00 часа и с надеждата, че в края на 8-мия моноспектакъл, той най-вероятно ще е мъртвец, пък той оживя.
Валери Йорданов също така попадна с много тежка криза в болница и от театъра мил глас се обади там да провери дали наистина е болен и колко е болен, дали има възможност да оцелее и изобщо каква ще е съдбата му оттук нататък, дали ще бъде инвалид, което също е отвратително.
Заведе се дело за обида срещу Камен Донев, което също е някаква форма на отмъщение. Не знам дали забелязахте как част от елита на българския театър влиза с баджове “гост посетител”, няма да ви ги изброяваме, знаете кои са, но да сложиш това на врата на Руси Чанев е толкова обидно. Руси Чанев е герб на този театър. Това е артист, какъвто нямаме, човек, който заслужава да бъде обичан и да му благодарим, че го има на този свят.
В Народния театър да го определиш като “гост посетител”, това е абсолютен цинизъм.
И това не е всичко. Нека ви припомня, че ние нямаме кой знае какви големи имена като режисьори, но имаме 5 много големи имена в българския театър и точно тези 5 имена се изправиха срещу този директор. Теди Москов, Лилия Абаджиева, Маргарита Младенова, колко още трябва да се вдигнат? Имаше и протести, пред министерството и театъра и какво? Абсолютно нищо.
Разграничи ли се по това време Найден Тодоров, който наследи поста ви, от проблемите в Народния театър. Той каза, че е извършена проверка, тя не е установила никакви нарушения, законово всичко е спазено, включително и с дисциплинарното уволнение на Морфов. Стана ясно обаче, че той е страдал от хронично заболяване и неговото уволнение е можело да се извърши единствено след разглеждане на комисия, което реално не се е случило?
Ние не стигнахме до тези проверки, които трябваше да бъдат обществено достъпни и аз не вярвам, че всичко е преминало толкова гладко и толкова нормално. Нека ни покажат тези проверки, но ние такова нещо не видяхме. Но и без тях, поводите за освобождаването на Василев, дори и този ако можем да го наречем баналния повод "уронване на престижа" е предостатъчен.
Защо се отказахте от поста министър на културата, имаше ли това решение връзка с проблемите в Народния театър?
Да, отчасти имаше такава връзка, но причините са много, за някои от тях може да се досещате, другите ще ги споделя по-късно.
Стои ли някакъв сериозен политически чадър над Василев, както се твърди в публичното пространство?
Не мога да разбера колко е сериозен, но той получи подкрепа от партия ГЕРБ. Единствено, доколкото си спомням от Тома Биков и нищо повече от това. От ПП имаше 4-5 депутата, които искаха неговото освобождаване, в ДБ и ИТН също. Имаше и от БСП, за които той е гнездобеглец от партията-майка създавайки му някакво подобно комунистическо образование. Той няма кой знае каква политическа подкрепа. Вероятно просто има страхове да бъде освободен, за да не се развълнуват 16 броя актриси, имам предвид тези, които бяха на гости при президента.
Новото Министерство на културата дали ще обърне внимание на случващото се в Народния ни театър?
Аз в момента имам проблеми и не мога да стигна до министерството, но надявам се до седмица, 10-ина дни да съм наред и ще искам среща да си поговорим, защото това не може да продължава.
Интервю на Констанца Илиева
