Православният свят почита паметта на св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в единия Бог. На този ден според народното поверие морето взима жертва като курбан за светеца.
Християнската църква го нарича още от древността "Пророк и предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
Денят на свети пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена света литургия.
Светецът е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Свети Илия носи дъжд и влага, и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба.
На този ден не се работи. Смята се, че всеки, който подхване работа, може да бъде ударен от гръм. Същото важи и за добитъка.
Имен ден празнуват Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илизабет (Елизабет), Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия.
На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
