Какво щяхме да правим без Антон Златанов, братя и сестри? Бездна. Да, Златанов ни е нужен като слънцето, въздуха и водата. Питате се за кого ви говоря? За стожера на реда и сигурността българска, шефът на Гранична полиция, а някога шеф в полицията.
Тук идва най-важното. Когато клипове с полицейското насилие се появили в мрежите, Златанов бил извикан от ръководството на МВР (не казва поименно от кого), което му възложило да ръководи в следващите дни до края на юли лично ситуацията на терен, за да се успокои напрежението.
Сега вече разбирате, че Тони – звездочелият юнак, е този, който омиротворява ситуацията и всичко тръгва по мед и масло. Протестиращите си крякат на воля, а полицията ги пази като рохки яйца.
Всъщност Златанов ни обяснява каква героична роля е изиграл той за да бъдат спрени побоищата над протестиращи, но не обелва и дума, че всъщност кордоните от тежко въобръжени полицаи и специална техника по същество пазеше властта на Борисов и мафията от недоволството на гражданите. Джон льо Каре казва: Няма служби в света, които служат на обществото и държавата - служат на правителството.
Антон Златанов е известен като интелигентен човек с качества. Сигурно е заслужил подобна оценка в неговите среди. Но е нахално и обидно да се самопредставя като спасител в онези драматични дни и месеци, когато всъщност е защитавал мафиотския модел на управление. С щитове, палки, каски, белезници, шлемове, лютиви спрейове срещу беззащитни протестиращи. Тони ще се защити: Изпълнявал съм заповеди. Така е, но е имал избор. А заповедите са идвали от мафиоти, набутани в ръководството на МВР от по-големи мафиоти. Тони не е ли знаел това?
Няма да споменавам морала, защото тази категория е чужда на немалка част от хората в правоохранителните органи, но когато са те „изпрали“, наградили са те за нещо с висока длъжност като шеф на Гранична полиция, поне ни спести самохвалството ти. И лъжите.
Защото е лъжа, че граничните пунктове всичко е наред, организацията е перфектна и няма опашки. На Калотина е ад не само заради ремонта, а заради хаоса в действията на служителите там. Сръбската граница се преминава дори в пиковия трафик от пътуващи от Европа към Турция за час-два, докато на наша територия висенето може да откара 6, 7 и повече часове. Да не говорим за отношението на някои служители към преминаващите: арогантно, надменно – на хора с комплекси, които ги избиват върху невинни граждани.
Не е преодоляно е чакането на Кулата към Гърция, както твърди храбрият Тони, пробутвайки ни клишето „Оптимизирахме до максимум нашата дейност”.
Ако е така нека покаже резултати от анонимна анкета, направена от независима институция или организация с мнения на чужди и български граждани, преминаващи през граничните пунктове на страната ни. Поне една. Но няма такава. А в много държави подобни се правят непрекъснато и се коригират действията на ангажираните с проблемите служби.
На нас Антон Златанов ни казва: Аз съм тук, знам и мога всичко и вие трябва да сте доволни. Разбрахте ли?!
Разбираме и още как. Затова и предлагаме да се помисли за паметник на този юнак, върнал ни спокойствието, с което се гордееше някогашната милиция. Спокойни сте нали, щото иначе…
Той ни гледа от почетната дъска и на нас ни е мило, спокойно и ведро…
Отделям толкова внимание на Антон Златанов, защото така и не се намери някой от редиците на МВР, който да се извини за свинщините, които негови служители и началници извършиха и все още вършат. Всички са безгрешни, загрижени и честни. И все искат още пари, и все недостигали кадри. Това наистина е отвратително.
Николай Георгиев
