Обичайните производители на шум наскачаха срещу предложението на ПП-ДБ 24 май да стане национален празник на мястото на 3 март. Сякаш по даден знак заваляха аргументи, клетви и заплахи как България ще се затрие и нацията ще се разпадне без честването на Санстефанския договор.
Някакъв силно окосмен екземпляр, представен по БНТ като журналист, отсече, че без 3 март нямало да има 24 май. Нужно е минимално усилие и малко мозък, за да узнае човек, че Денят на Светите братя е бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата бил честван за първи път през 1851 г. в гр. Пловдив. Рунтавелко обаче сграбчил опорката и фактите не го интересуват.
Ясно е, че 24 май е истинският български празник, който отразява българския принос към световната културна история.
Десетилетия наред – и до днес за съжаление и срам - в учебниците не са споменавани важни факти от онези събития, а се е наблягало и набляга на пропагандни клишета, които насаждат непонятна благодарност и безпрекословна лоялност към Москва, граничещи с робско преклонение.
Фактите са други.
В руската Уикипедия е записано, че жертвите през т.нар. Освободителна война са 15 567 души. На територията на България загиват 11 905 човека, а на Кавказкия фронт – 3662 души. Повече от половината жертви у нас са украинци. Само преди месеци руската посланичка твърдеше, че са загинали 200 хиляди руски воини... Не бива да се лъже, а лъжата да се мултиплицира от руската пета колона у нас.
По данни на руските консули на българска територия след Руско-турската война от 1828-1829 г. над 120 хиляди българи са дали живота си в сблъсъците между Русия и Турция. Това са българи, участвали доброволно в руските военни кампании, преди да дойде ред на „нашата война“, завършила със Санстефанския договор. В тези войни независимост извоюват/получават Гърция, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина и пр. Но не и България. Това трябва да се знае и помни!
Още по-важно е да знаем, че българското население не е чакало смирено някой да му поднесе свободата на тепсия. Въстанията се редуват едно след друго. Нещо повече: от доклади на руски дипломати и военни съгледвачи през 1830-те години, в България е готвено мащабно въстание, което е трябвало да обхване Стара Загора, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Видин, Враца и други райони. По нареждане на външно министерство при императорския руски двор, руските пратеници по нашите земи са възпрели избухването на бунта с мотива, че моментът е неподходящ и Русия няма намерение и интерес да подкрепи подобна масова военна изява… Всичко това е описано в докладите на руските представители в различни вилаети на Османската империя.
Априлското въстание е нашата най-величествена, трагична и кървава епопея. За по-малко от месец на устрем към свободата и люти сражения с турски войски загиват около 30 000 души. При население по онова време около 3,5 милиона. Прибавете саможертвата на вдъхновените бунтари от четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Ботев и много други. 3 март е резултат от пролятата тяхна кръв. Русия е помогнала и да, носим памет за това. Въпреки, че датата е избрана, за да съвпадне с рожденния ден на руския император Александър II, а самият документ е предварителен без фактическа стойност за българите.
Освобождението ни съвпада с 12-та поред Руско-турска война. Единайсет пъти преди това Русия не се сеща за нас. Но българи воюват и умират на страната на Русия. Тя показва ли признателност към тези жертви?
И други са умирали за българската свобода, много преди войната от 1877-1878 г. Става дума за предпоследния Кръстоносен поход (наричан още Никополски и Дунавски) през 1396 г. Императорът на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски тръгва срещу османските войски, окупирали България. Целта е възстановяване на Българското царство в пълните му граници. Разбира се към тази цел е прибавено и евентуална уния с Рим и евентуално насаждане на католицизма по нашите земи. За нашата свобода се сражават рицари от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влашко, България, Хърватска и ордена на рицарите на Св. Йоан. Това е европейска защита на Второто българско царство. Около 30 000 хиляди от тези рицари загиват под стените на Никопол, а над 15 хиляди са изклани като пленници по заповед на Баязид, получил след тази битка прозвището Светкавицата.
Последният кръстоносен поход е Варненският. Той продължава от 1 януари 1443 година до 10 ноември 1444 година. Пикът е Битката за Варна, известна в историята на Великата битка на народите. Около 20 000 полски, унгарски, чешки, австрийски и словенски рицари загиват край Варна.
Защо не тачим подобаващо тези жертви? Дори не споменаваме близо 70-е хиляди рицари, положили кости в името на нашата свобода. Тяхната саможертва мотивира много българи да се вдигнат на бунтове и въстания срещу нашественика.
Тази тема е натикана някъде в кюшетата на историята, вероятно за да не хвърля сянка върху руските заслуги.
Истината е, че нищо лошо няма да се случи ако 24 май стане официален празник на мястото на 3 март. След 1989 г. отпадна честването на Октомврийската революция на 7 ноември с манифестации и тържествени концерти. Комунистическата пропаганда тогава твърдеше, че без болшевишка революция нямало да я има и България.
Отпадна след това и 9 септември като национален празник. За него същата пропагандна машина твърдеше, че е социалистическа революция „на щиковете на червената армия“. То така е и било, но вече отдавна клишето е забравено.
През 2019 г. плевенчани махнаха паметника на съветския воин и на негово място издигнаха паметник на Девета плевенска дивизия. Монументът бе издигнат с дарения, както и със съдействието на общината и военното министерство. Нямаше тръшкания, нито крокодилски сълзи за съветския паметник. Подвигът на дедите ни край Дойран получи своето заслужено място и признание. Иначе в града честват всяка година 10 декември, когато е освободен. И Панорамата си е там…
Рано или късно така ще стане навсякъде.
Фрог нюз
