Всеки, който рекетира правителство за пари, получава исканите суми, това е грешка.
Има разочаровани от ГЕРБ, но те не преливат към БСП или други партии.
Първанов и Станишев водят битка за овладяването на левицата, с идеята за нова Отечествен фронт, казва политическият журналист, известен като мистър Панорама.
Интервю на Станимир Славов
- Г-н Гарелов, има ли реална опасност правителството на ГЕРБ да падне от власт, какви опасности дебнат държавата, ако това се случи?
- Едва ли някой очаква да се случи нещо подобно. Струва ми се, че вотът на недоверие не цели да се стигне до такъв краен резултат, а по-скоро опозицията тактически се опитва да демонстрира сила, малко преди конгреса на БСП. Едва ли някой вярва, че тази опозиция може да свали правителството. Такъв риск не съществува.
Ако все пак чисто хипотетично вотът успее, предстоят нови избори, от които ГЕРБ може да излезе още по-укрепнала. За страната такъв вариант е неизгоден, защото означава изпадане в цайтнот точно по време на криза. Лично аз гледам на така поискания вот на недоверие като на една нормална парламентарна процедура, и реално не може да се очаква много голяма драма от действията на опозицията. Подобни неща се случват във всички нормални страни. Още повече ГЕРБ успя да изпревари смяната на здравния министър.
- Но все пак правителството получи жълт картон, къде бъркат Борисов и министрите му?
- Реално жълтият картон е вдигнат не от опозицията, а от лекарите и пациентите. Няма тайна, че в здравеопазването проблемите са много тежки, секторът не е реформиран. Недостатък на правителството е, че действат пожарно и хаотично. Ето, например, в здравеопазването те не решават проблема, не правят реформата, а потушават временни пожари. Такава общо взето им е стратегията и в другите сектори. Не мога да разбера, при тази сила, която има ГЕРБ като парламентарна и обществена подкрепа, защо се притесняват премиерът и кабинетът, че в един или друг отрасъл протестират за нещо си, че изразяват недоволство? Това са реакции на отделни съсловия и браншове, и съвсем не става дума за общополитическа нагласа за сваляне на правителството. Въпреки това обаче, който иска пари, достатъчно е само да демонстрира намерения, че ще протестира и веднага получава исканите суми. Такъв стил на работа не е добър за държавата, за бюджета. Завърта се една спирала и който е по-агресивен - получава пари, исканията му се приемат.
Ето, кризата в здравеопазването е свързана с пари, но то не е реформирано, и ако там просто се налеят милиони, за да се спрат протестите на лекарите, държавата нищо не печели. Губят и управляващите. Не на пожар и под натиск трябва да се сменя министърът в тази област. Знаеше се преди месеци, че проф. Борисова няма да се справи с проблемите. Сега се слага нов министър, защото бил водач на протестиращите. С какво обаче ни убеждават, че този човек ще реши проблемите, че е подходящият, освен с аргумента, че щом го харесват лекарите, няма да протестират. Важният въпрос е как ще работи този човек в тази система, какъв ще е резултатът от смяната му? Това е големият проблем на правителството и то при цялата гъвкавост, която притежава Бойко Борисов. Той не се стеснява да реагира навреме при какъвто и да е проблем, но идва резонният въпрос: Ако угаждаш на всеки, какви реформи ще направиш? Големите държавници остават в историята, когато не се поддават на отделни кастови интереси. Да си спомним, че желязната лейди Тачър издържа една много сериозна битка при стачката на английските миньори. Такава беше при предишното правителство стачката с учителите, но това пък допринесе да се започне една сериозна реформа в образованието.
- Несигурност и неопитност ли се крият зад желанието на премиера и министрите му да се съгласяват под натиск с всякакви искания?
- Това поведение е по-скоро проблем на премиера, а не на правителство. В цялото си управление Борисов вижда единствено залог за собствената си популярност. Готов е с цената на всякакви жертви да запази своята лична популярност. Според мен има и още един голям проблем на премиера, че се стреми да управлява всички сам, да решава всички въпроси сам. Иска да бъде многоръкият Шива и с ръце и с пръсти да запушва всеки появил се проблем. А в същото време министрите стоят пред него, с извинение като насрани, без да могат да предприемат каквато и да е инициатива, да вземат собствено решение. Като възникне проблем, идват той да го оправя. Министрите му са като спънати. От тук идва и чувството на Борисов за самота, тази изнервеност, която наблюдаваме през последно време. Не знам до кога ще издържи? Премиерът вероятно трябва да направи някакъв ремонт в кабинета и всеки от министрите му да си поеме отговорностите, а той да се занимава с глобалните проблеми на управлението.
- От кои министри трябва да се освободи Борисов, за да разтовари напрежението?
- Не е толкова важно кои ще смени и с кого ще ги замени, а как ще работи с тях. Да им гласува напълно доверието, да им прехвърли отговорности. Ако трябва аз да ги сменям, може да се окаже, че ще съм много категоричен, с много от тях може да се раздели. Например този Трайчо Трайков вижда се, че му е премного да се занимава и с икономика, енергетика, туризъм, и с какво ли не.
Правителството на Борисов има това преимущество, за разлика от кабинета на Станишев, че не е съставен от партийни фигури, а това му позволява лесно да прави промени. Докато капиталната грешка на Станишев беше, че той вкара цялото Политбюро в Министерски съвет и всяка идея за смяна на министър се възприемаше като голяма партийна трагедия. Бойко Борисов е освободен от такъв проблем, но ако тръгне да ремонтира кабинета, това трябва да стане изпреварващо, а не под натиска на политици и протестиращи.
- Синята коалиция твърди, че дава подкрепа само срещу реформи, но има ли тя друга печеливша позиция в този парламента?
- Синята коалиция няма особен избор, какво друго да направи. Ако отидат в опозиция, означава да минат към БСП и ДПС, но това някак си не върви. За това и позицията им е доста странна. Горе долу са като НДСВ при Тройната коалиция. Нямат друг избор, освен да крепят едно правителство, което по формулировка поне е дясно и да критикуват всичко това, което не отговаря на вижданията им за едно реформаторско европейско управление.
- Преди ден в парламента „Атака” показа зъби на ГЕРБ, заради политиката им към Турция за приемането и в ЕС, възможно ли е Сидеров да преосмисли подкрепата си към ГЕРБ?
- С действията си Волен Сидеров и партията му търсят идентификация, защото с безпрекословната си подкрепа към ГЕРБ просто се обезличават. Нормално е избирателите да се питат, защо да гласуваме за „Атака”, след като и ГЕРБ провеждат същата политика? Но факт е, че много от крайностите в политическите намерения на Сидеров постепенно изчезват. Но от заканите и демонстрациите на Волен Сидеров няма и не очаквам да настъпят някакви сътресения в отношенията между двете партии. ГЕРБ ще бъдат подкрепяни от националистите до край.
- Държавата кипи от закани за протести и недоволни, а социолози твърдят, че управляващите запазват позиции, и продължават да са предпочитани от избирателите, как да разчетем този парадокс?
- Има тенденция на разочарование от управлението на ГЕРБ и това е логично да се случи. Но няма обратния процес тези хора да преливат своята подкрепа за БСП, или други партии. Такова движение електорално не се забелязва нито към „Атака”, Синята коалиция, а още по-малко към опозицията. Докато самата БСП не направи преоценка на своето управление, на съюзниците си и не се сбогува със сегашния си лидер, няма как да станат привлекателна сила за разочарованите.
Но на предстоящия конгрес БСП изобщо не предвижда да се занимава с темата за смяна на лидера.Това значи само едно – този конгрес е завършил преди да е започнал. Той е просто безсмислен. Ще обсъждат някакви документи без съдържание и смисъл. Ако всичко се случи така, както го е подготвил Станишев, който очевидно вече е овладял партийния апарат, БСП ще се проваля още по-категорично и няма гаранция, че след това дори и радикални промени ще я спаси. Не виждам перспектива за БСП при тази ситуация и тя естествено не може да бъде проблем за ГЕРБ.
- Волен Сидеров обяви операция „Възмездие”, която по-скоро е насочена срещу управлението на Иван Костов, очаквате ли резултат от нея, ще излязат ли тъмните страни на прехода?
- Освен разчистване на лични сметки не виждам по-сериозни намерения зад тази акция. В интерес на истината Сидеров бе нападнат първо от страна на сините и той естествено реагира. Но и двете партии са заинтересовани от време на време да се разграничават една от друга. Това че едновременно подкрепят ГЕРБ, поставя въпросителни пред симпатизантите им. Хората на Костов вероятно се питат защо гласуваме още заедно с „Атака”? Такива съмнения мъчат и атакистите, които нямат обяснение как се оказаха в пространството до човек, нарочен за черния демон на България. Това е състезание за оцеляването и търсенето на идентичност, която да ги различава едни от други.
Ако вземат да се вадят разкрития около „Възмездие”, не знам дали ще се получи нещо читаво в държавата. Според мен е трудно, ако не невъзможно да се върнем да преразгледаме и ревизираме целия преход, и да търсим персоналните вини на всеки. Всъщност нещата се знаят общо взето, но важният въпрос е какво правим от тук нататък? Ние не сме овладели сега ситуацията в страната – продължава да се краде, да има корупция, престъпниците действат, съдебната система не работи ефективно, доходите са ниски. Връщането назад едва ли ще донесе нещо по-добро.
- Вижда ли се на хоризонта нова партия, нов водач, които могат да генерират доверие?
- Там, където има вакум, той се запълва. На този етап е рано да се говори още за подобна ситуация. Ако се появи вакум, той ще е в лявото пространство. Но съвсем не очаквам, че този нов политически фактор вляво ще бъде проектът на Георги Първанов. Неговите планове се градят на чувството за сила, за подкрепа, която той получи при втория си мандат. Но структурите, които създаде тогава, така наречените инициативни комитети, отдавна изживяха времето си и не могат да бъдат спойка в обществото. На Първанов е пределно ясно, че без БСП не може да направи никакъв сериозен проект. За това там се води една сериозна битка за овладяването на партията. Така че в столетницата, освен всички вътрешни битки между клановете, се прибави и намесата на президента, който иска Станишев да бъде отстранен и с нов човек отвътре да създадат нов Отечествен фронт. Жалко, но тази доктрина е все още на въоръжение в БСП.
