Поради това, че 3 март е силно националистичен празник, след 9 септември той е забранен и заместен с 9 септември, чисто идеологически, т.е. деня, когато комунистите поемат властта.
"Да си припомним, че едва след демократичните промени 1991 г. отново като възвръщане към загубените и унищожени държавни и политически традиции, 3 март отново бе въздигнат в ранг на национален празник". Това каза за ФрогНюз доц. Лъчезар Стоянов.
"Сега е много странно тези, които са го забранявали - комунистите и крайните левичари, които искаха да го заменят с един идеологически празник, да си припомним, че тогава освен 9 септември, официално в България се честваше и 7 ноември, Октомврийската революция, бащата на световния пролетариат и на комунизма в световен мащаб."
"Сега те много ентусиазирано застават в защита на този празник. Проблемът с празнуването на 3 март възникна още след неговото възстановяване, защото веднага след промените и под ръководството на комунистическата партия, която спечели изборите за Велико народно събрание, чието мнозинство направи и сега действащата Конституция и дирижираше всички политически и икономически основни елементи от прехода ни."
"Тогава те започнаха да свързват 3 март с благодеянието, което Русия ни е направила, възстановявайки българската държава. Ролята на Русия се изтъкваше на преден план, което разбира се подразни всички нормални патриоти и разумно мислещи хора. Какво значи да празнуваме ролята на една чужда сила, която особено в последно време ни обяви за свои политически врагове, вражеска държава. Тази интерпретация налагана и стимулирана започна все повече да слага под съмнение дали 3 март е подходящата дата", обясни доцент Стоянов.
"Спомняме си и доста скандални неща около празнуването му, свързани със сегашния президент Румен Радев - издигането на руски знамена на Шипка, това че не позволяват и други народи, които са участвали във военните действия в Руско-турската война да издигат знамена, макар че в нея са участвали и финландци и украинци и много други народи, които проляха кръвта си за българското освобождение."
"Да си спомним и за онзи момент, когато руският патриарх при посещение при президента, направи едни скандални изказвания", допълни той.
"От друга страна 3 март е плод и на националните ни постижения, икономически, политически, духовни. Със Санстефанския договор Русия фактически по конюнктурни причини припозна и се базира на българските постижения. Затова е и Санстефанския идеал, който толкова устойчиво присъства. В момента този идеал става неудобен за прекалено толерантните интерпретатори на историята, за да се избегнат конфликтите, проявите на краен национализъм и на всички тези малко преиграни крайности на крайния либерализъм".
"Има много примери, че хората държат на традициите си. Например герба на Швеция е с три корони, което показва, че шведските крале са били крале на 3 държави, но това не е повод шведите да загърбят своето минало", обясни доцент Стоянов.
"Това е и основата на възобновения дебат, но и отеква, защото това е една много стара традиция, която е равна на българската държава."
Относно 24 май историкът смята, че това е един истински и винаги народно честван празник.
"В съзнанието на огромна част от българите е свързан с децата, празника на буквите, училището и спомените на всеки, който е бил ученик и е ходил на празненства по повод 24 май" .
"Това е и едно от най-големите ни духовни постижения. Да наложиш още един свещен и признат и от католицизма и православието свещен език, на който може да се проповядва, да се пишат свещенните книги и да се водят проповеди, това е едно огромно цивилизационно постижение, което ние даруваме на славянството, пък и не само, тъй като и азиатски народи продължават да използват кирилицата. Това е един принос от световно-цивилизационно значение".
Въпреки това, доц. Стоянов изрази мнение, че сега не е най-удачният момент за промени в Конституцията, свързани с националните ни празници.
"Моето мнение в този момент е, че да се пише в Конституцията и то с лека ръка, не е най-доброто. Тази тема отклонява и от основните търсени конституционни промени, усъвършенстването на съдебната система, нещата, които са от ключово значение за бъдещото ни развитие. Националните празници на България никога не са били решавани или записвани в българската Конституция".
"Аз мисля, че ще е най-разумно този въпрос да бъде оттеглен и да се съсредоточим върху най-смисленото, иначе просто даваме аргументи на противниците да отклоняват вниманието от ключовия въпрос", заключи историкът.
Разговаря Констанца Илиева.
Лъчезар Стоянов, е доцент в Нов български университет. Съосновател на Департамент "История" и дългогодишен негов ръководител. Кръг на научни интереси и публикации: национални проблеми на Балканите; теория и история на институциите; нова и най-нова българска и балканска история; тоталитарна България. Автор на учебници
