Крайно време е социологът Андрей Райчев да поръча социологическо проучване за това, какво е общественото доверие към неговите коментари и твърдения по различни теми от българския политически и социален живот. Предполагам, че резултатът му е известен, макар и неприятен. Известен е и на повечето българи, които проявяват интерес по темата.
Повод да обърна внимание върху изявите на Андрей Райчев е участието му в сутрешния блок на Нова телевизия по предложенията на ПП-ДБ за някои промени в коституцията на 26 юли, сряда. Заедно с него в студиото бяха Нидал Алгафари, ПР-експерт, Петромир Кънчев, юрист от инициативата „Правосъдие за всеки“ и политологът Иво Инджов.
По отношение на предложенията да се променят неща, свързани с главния прокурор, мандатността на кметовете и служебните правителства коментарите бяха без много емоции. Имаше ирония и дори сарказъм, но в рамките на обичайното.
И дойде ред на предложението 24 май да стане национален празник вместо 3 март.
И тук Андрей Райчев се развихри в стил "само аз казвам истината".
Цитирам дословно думите на Райчев: "Те вкарват темата „Русия е гадна“. (ПП-ДБ за 3 март, - б.р.) Русия е сложила двеста хиляди трупа, за да съществува България. Тази причина е неотменима. Някой може да си купи друго минало, аз не знам как се прави това. Съжалявам“.
Не, не съжалявате, г-н Райчев, а лъжете. Услугвате на руската пропаганда и го правите съзнателно, защото сте интелигентен човек и не допускам, че сте се подвел и чак толкова невеж.
В руската Уикипедия е записано, че жертвите през т.нар. Освободителна война 1877 – 1878 г. са 15 567 души. На територията на България загиват 11 905 човека, а на Кавказкия фронт – 3662 души. Дори да се прибавят заболели, изчезнали и ранени, пак броят не достига дори приблизително до сто хиляди.
Истината в случая е от голямо значение, защото лъжата и хиперболизирането водят до изкривяване на случилото се при "второто ни освобождение", за което са издигнати навремето десетки паметници, без да се е проляла кръвта дори на един съветски войник. Манипулацията и с двете освобождения цели само едно: да сме благодарни до гроб, а започнем ли да разсъждаваме - да ни обявяват за неблагодарници.
Опорката за 200 хиляди руски воини, загинали за свободата на България е опорка на Москва. Чест прави на руски историци, които не поддържат тази пропагандна теза и се съобразяват с историческите факти.
Президентът Румен Радев по време на срещата си с президента на Хърватска Зоран Миланович в София заявява: „Факт е, че българският народ е признателен за 150 000 загинали руски войници в Руско-турската освободителна война преди век и половина. Това наистина е принос към нашия народ, който ние тачим и никога няма да забравим“.
И това е лъжа, макар Радев да изважда 50 хиляди от 200-те хиляди, които са в арсенала на Райчев и руската посланичка Елеонора Митрофанова. Не е лошо да припомним, че сред заниналите 15 567 души, немалка част са украинци, финландци, поляци и други националности. Загинали са още румънци, сърби и хървати…
Тези факти многократно вече се цитират от историци, подкрепени са с документи от руски източници – военни и правителствени от онова време.
И човек се чуди: по принуда ли го прави Райчев това или по навик?
Жалко, че в студиото на Нова само Нидал Алгафари реагира на Андрейрайчевите измишльотини, опитвайки се да му обясни, че амбиции на руския император са били насочени към Дарданелите и нямат общо с освобождението на българите… Което не означава, че не отдаваме заслужената почит на командири и бойци, оставили костите си по българските земи. Пази Боже.
Но истината е по-скъпа, както би отбелязал Аристотел, приятелят на Платон...
Огнян Стефанов
