В Европа се дискутира как трябва да изглежда земеделието на бъдещето и как да се създаде устойчива хранително-вкусова промишленост. ЕС предлага някои ГМО растения да бъдат освободени от строгите правила за генно инженерство.
В началото на юли Европейската комисия публикува законодателно предложение, което да отмени изискванията за безопасност спрямо новите геномни техники за размножаване на растения, по-широко познати като новите ГМО.
"На практика означава, че ще могат да бъдат пускани в околната среда, без да бъдат тествани, ще могат да бъдат пускани в хранителната верига, без да бъдат сертифицирани.
Всъщност се заличава правото на потребителите да знаят с какво се хранят, правото на фермерите да решават какво да отглеждат", коментира Ивайло Попов от екологичната организация "За Земята", който наблюдава развитието на генната модификация при растенията повече от 20 години.
"С това ще отпадне и възможността за изследвания да се проследи ако хора консумират такива продукти, какво се случва чисто статистически – дали се увеличават някои заболявания, дали не. Освен това ще се премахне възможността на страните членки да забраняват отглеждането на ГМО на своята територия, каквато съществува в момента.
Ще се премахнат основните отговорности на компаниите, които ги пускат", категоричен е Попов.
На различно мнение са учените от мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома EU Sage Network.
В момента в Европа съществува едно от най-рестриктивните законодателства за растенията, които са произведени чрез новите технологии за отглеждане, в сравнение с останалите части на света", заяви Уана Дима – управляващ директор на мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома.
По думите ѝ новото законодателно предложение обхваща новите технологии за размножаване.Така според нея европейските изследователи и земеделци ще могат да използват "целия инструментариум за нуждите си".
Дали евродепутатите ще подкрепят това предложение още не е ясно, но някои от партиите вече са формулирали своята позиция. Според Атидже Алиева-Вели от групата "Обнови Европа" новите геномни техники имат потенциал, но трябва да има много ясни критерии при освобождаването, както и проследимост.
"И да има оценка на всички рискове. Не на риска като цяло от освобождаването на даден продукт, а на всеки отделен риск, който носи този продукт. Новите геномни техники са част от прогреса. Въпросът е дали са опасни или не са опасни."
Дали новите технологии са опасни за здравето на хората и за околната среда или не?
Има научна платформа, която проверява всичко, достигащо до масата ни, напомня Уана Дима от EU SAGE Network. В проучване на европейския орган по безопасност на храните се посочва, "новите техники за размножаване на растения са толкова безопасни, колкото и традиционните", твърди тя.
За Ивайло Попов от сдружение "За Земята" отговорът не е еднозначен, но едно е сигурно и това е, че производството на растения на база новите геномни техники крие рискове.
"За консумация от хора или животни, по две линии: алергични реакции заради нови протеини или пък токсични ефекти заради това, че някой протеин се оказва токсичен за съответния вид – хората или животните, които консумират."
Рисковете за околната среда могат да бъдат много, изтъква още експертът.
"От това да бъдат токсични за някой вид, например полен от това растение да се окаже токсичен за някои опрашители или други насекоми – този риск трябва да се прецени оправдан ли е, доколко съществува и може ли да пуснем в безопасност в околната среда този продукт
. Могат да бъдат и по-фини и по-скрити, например ако вследствие на промяна растението започне за цъфти в друг период, не този, в който типично цъфти - до какво ще доведе това за опрашителите и насекомите, които се хранят със съответния полен."
Докато учените спорят какви ще са последиците от размножаването и придобиването на растения в лабораторни условия, процедурата по разхлабване на политиките вече е в ход, а топката ще дойде и в полето на националните държави.
"В България много малко се говори по темата. Аз съм озадачен. Българинът преди 10-15 години се интересуваше повече от темата, бяхме една от водещите страни с интерес към тази тема. В момента е много нисък, обществен дебат няма. С тези нестабилни правителства не знаем и институционално какво се случва, има ли позиция България в крайна сметка."
Последното социологическо проучване, което еколозите от "За Земята" правят по темата за ГМО показва, че 72% от запитаните българи смятат, че правилата трябва да продължат да се прилагат.
