Не е възможно да се постигне пълно възстановяване, дори в условията на продължаваща психологична подкрепа и психотерапевтични интервенции. Жертвите на насилие от този порядък развиват обикновено посттравматично стресово разстройство. Причината за тази неблагоприятна прогноза е по всяка вероятност това, че както правораздавателната система, така и здравната система не са реагирали съвсем адекватно и своевременно спрямо този случай.
Това заяви пред ФрогНюз психиатърът акад. Дроздстой Стоянов във връзка с постресаващия случай, при който 18-годишно момиче от Стара Загора бе обезобразено с макетно ножче от приятеля си Георги Николов.
По думите му превенцията на посттравматичното стресово разстройство се състои не само в психотерапевтични сесии, не само в консултативна работа, но и в незабавна интервенция, която се извършва веднага след настъпването на психотравменото събитие. Известна е като дифузия или дебрифинг. Специалистът изрази искрени съмнения, че тази процедура е проведена при въпросното лице, пострадало от насилие. А според него тя е решаваща за предотвратяване на посттравматичния стресов синдром.
Запитан как би коментирал действията на правораздавателните органи, които първоначално пуснаха извършителя на свобода, акад. Стоянов каза, че тези действия са дълбоко неадекватни. Той изрази мнение, че в този конкретен казус говорим за болест на системата и това едва ли е нещо, което един психиатър може да промени.
Лекарят допълни, че системата може да бъде променена в дългосрочен план, но това зависи от добрата воля на политическите субекти, да се грижат в действително стратегически порядък за проблемите на психичното здраве, а не в авариен.
"При случаи като този компетентните органи са склонни да реагират аварийно. Силно се надявам, че напоследък възниква консолидирана политическа воля за промяна както в нормативните актове, които засягат здравното законодателство, така и в нормативните актове, касаещи наказателното. Според мен трябва да се запитаме дали съществува политическа воля за такова взаимодействие между секторите, в случая между правния сектор и здравния сектор, че да се предотвратят следващи подобни прояви. Отговорът ми е - в момента съществуват предпоставки, през Националната стратегия за психично здраве, която обединява интересите на различните ведомства, но си позволявам да бъда много предпазлив в своя оптимизъм, защото не съм сигурен кога можем да очакваме конкретен законодателен резултат. Въпрос на воля на политическите субекти е този проблем да бъде адресиран независимо от това дали в момента има горещ инцидент или не", добави той.
Запитан за какво психопатологично поведение говорим в конкретния случай, акад. Стоянов обясни, че най-вероятно се касае за явление, което в северноамериканската литература се определя като психопатия, а в европейската историческа традиция се определя като антисоциално личностово разстройство.
"Ако тръгнем да сравняваме двете понятия, може би те няма да се срещнат навсякъде. В психопатията на американските автори има много елементи от това, което ние тук наричаме гранично личностово разстройство. Във всеки случай се касае за отклонение на личността, каквото може да се срещне при много хора, а може би при всеки трети, но то е в един порядък на декомпенсация, в един порядък на дезадаптация. Антагонизацията на обществото ражда тия болестни поведения. Именно антагонизацията на обществото през 2021 г. доведе до силен напредък на конспиративизма в България. Повече отколкото в много други държави от нашия регион. Защото полето на конспиративизма е недоверието. А недоверието се посява чрез постоянно изпращане на взаимно изключващи се полярни публични послания. Така е и тук - колкото повече има противопоставяне в обществото, толкова повече в него са налице предпоставки за такива дезадаптивни форми на поведение", отбеляза той.
Относно днешното изказване на държавния глава Румен Радев, който обвърза нелепо насилието с антируските настроения, лекарят алармира, че нашето общество е доведено до ръба на безумството.
"Става дума за поляризацията и антагонизацията на различни мнения, респективно тяхното тиражиране в социалното пространство, от началото на пандемията насам. Както по време на пандемията, по отношение на противоепидемичните мерки, които бяха по-известни като карантина, а след това ваксинационните политики - беше създаден тежък антагонизъм, оттам недоверие - и в здравните политики, и в политическите решения като цяло. Тук имам предвид, разбира се, някои крайности. Като например задължителната ваксинация, която далеч не беше практика във всички държави. Ограничаването на свободното придвижване на хората беше друг такъв пример. Както знаете, това породи реакция, тази реакция беше популистка. На някои им беше удобно да я наричат фашистка. Едва ли фашизмът може да бъде изчерпан с евтин популизъм, при който се търсят дивиденти на гърба на ограничаването на свободите на хората", категоричен бе акад. Стоянов.
"Не мога да кажа какво точно е имал предвид Радев, но то със сигурност е част от реторика, която не е легитимна. И тук не става въпрос за президента. Става въпрос за всеки опит да се отнесат сами по себе си неутрални събития, които касаят нашата политическа автономия и нашия социален живот, към конфликт, който в крайна сметка е много дълбок, многоизмерен, много сложен и достатъчно далеч от взимането на решения в нашата страна. Всеки опит да се обвържат тези два въпроса е най-малкото обезпокоителен", подчерта специалистът.
***
Акад. Проф. Д-р Дроздстой Стоянов е специалист по психиатрия. В края на 2013 г. става най-младият професор, а през 2015 г. е избран за най-младият академик в историята на българската наука. Заместник председател на Българската Академия на Науките и Изкуствата (от 2016).
Акад. Проф. Дроздстой Стоянов е преподавател към катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив, хоноруван преподавател в Нов български университет (2008-2011) и Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 2011 г.). Работи в ДПБ „Св. Иван Рилски” и в ДКЦ-20 в София.
През 2010 г. е удостоен с почетното звание Дописен член на Българската Академия на Науките и Изкуствата, а през 2015 г. е удостоен със званието "Академик" за изключителния си принос към науката и получено признание извън страната. Има над 160 публикации, сред които шест монографии и три учебника за студенти, на които преподава психиатрия и медицинска психология.
разговаря: Георги Камарашев
