БВП на еврозоната през второто тримесечие е нараснал с 0.3% спрямо предишните три месеца след стагнация в периода януари-март и спад през последния тримесечен период на 2022-а, показват данните на Евростат, публикувани на 31 юли.
В отделен анализ статистическата служба на Европейския съюз посочва, че индексът на потребителските цени се е увеличил с 5.3% годишно през юли.
Докато изкъсо следеният инфлационен показател, измерван чрез базовата ценова съставка на индекса, от която са изключени храните и енергията, е скочил с 5.5% и изпреварва за първи път от 2021-а насам ръста на “титуляра”.
Това е лоша новина за инфлационното положение на еврозоната, защото показва, че инфлационният натиск остава висок и вече се е окопал в стопанството, което налага нови лихвени повишения.
Базовите за блока на еврото германски държавни облигации поевтиняха след оповестените данни, а доходността по двегодишния дълг, който е най-чувствителен към промените на паричната политика, се повиши леко до 3.07 процента.
Паричните пазари залагат 70% вероятност за още едно покачване на лихвите на еврозоната с 25 базови пункта до края на годината.
Въпреки че ръстът на БВП на блока на еврото е окуражаващ, Италия разочарова с изненадващ спад от 0.3% през второто тримесечие спрямо първите три месеца на 2023-а – “черна точка” за правителството на премиера Джарджа Мелони, което се бори да повиши благосъстоянието на италианските домакинства и да редуцира публичния дълг.
Италианските статистици отдават лошия резултат на намалялото вътрешно потребление, както и на нетния износ, който няма никакъв принос за растежа. Промишлеността и селското стопанство също отчитат сериозно отстъпление.
Тези данни показват как стопанската активност в третото по големина стопанство на еврозоната започва да намалява под натиска на по-високите лихвени проценти, отслабващото глобално търсене на експортни стоки и прекратената фискална подкрепа. Публичният дълг на Ботуша е над 140% от БВП.
През последния работен ден на миналата седмица Франция и Испания отчетоха ръст на БВП през миналото тримесечие, а Германия е излязла от зимната си рецесия, макар и с цената на стагнация в периода април-юни.
Светъл лъч е Ирландия със силен растеж от 3.3% през второто тримесечие. Държавата обаче има под 4% дял от общия БВП на еврозоната и около 0.1% принос за растежа в периода април-юни.
Бъдещето на региона изглежда доста по-мрачно, предупреди през миналата седмица Европейската централна банка след като вдигна лихвените проценти за девети пореден път. Лихвата по депозитите вече е 3.75% и възходящият лихвен цикъл върви към приключване.
Което не попречи на председателката на институцията Кристин Лагард да посочи, че дори да има лихвена пауза на следващото съвещание на паричния комитет на ЕЦБ през септември, тя може да бъде последвана от ново повишение на лихвените проценти.
В интервю за френския “Фигаро” на 30 юли Лагард подчерта за пореден път, че бъдещите решения на банковия управителен съвет ще зависят от излизащите данни и че “предвид сегашните условия на несигурност, оценките на ситуацията и по-натъшните действия ще се решават на всяко отделно събиране”.
Лагард определи като “доста окуражаващи” данните за БВП на Франция, Германия и Испания за второто тримесечие и каза, че “те подкрепят сценария на ЕЦБ за 0.9% ръст на БВП на еврозоната за тази година”.
По оценка на икономисти, последните показатели за инфлацията и за БВП на блока на еврото оставят на масата и двете възможности – за лихвено увеличение или за лихвена пауза – през септември, защото икономиката не е в колапс, а базовата инфлация остава упорито висока.
