На 1 август през 1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Думата „лев“, произхожда от „левъ“ – остарял вариант на съвременната дума „лъв“.
От 1 септември същата година са пуснати в обращение първите български банкноти.
Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 година.
През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица „лев“, а на следващата година са отсечени и първите монети.
На 1 януари през 1880 г. е приет и Закон за учредяване на Българската народна банка, според който БНБ е държавна банка с основен капитал 10 000 000 златни лева, внесени от държавата и съставляващи собственост на банката.
Юридическият акт от 1885 г. изрично гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти, които представляват законно платежно средство на територията на държавата.
Операциите, които законът разрешава на БНБ, я характеризират като банка, съчетаваща емисионни функции, кредитиране на държавата, съхраняване на паричните средства, касово обслужване на държавния бюджет, от една страна, с извършването на типичните за търговска банка влогово-депозитни и кредитни сделки.
Съчетаването на дейност по прякото банково обслужване на стопанството и населението със задължения на централна банка е особеност, която се запазва в продължение на няколко десетилетия.
От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1.95583 лева = 1 евро.
В българския език думата навлиза от немския: die Banknote, а там е дошла от английския: bank-note. На английски note има и значение на „писмено (ръкописно или печатно) удостоверение за дълг и обещание за плащане“. Ето защо банкнотата е полица, издадена от банката, която полица удостоверява, че същата банка има задължение към приносителя на банкнотата (защото полицата нe е поименна), и потвърждава готовността за плащане – на благороден метал.
Такива, например, са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е отменен през 1971 година. Тогава паричната стойност от 1 американски долар се равнява на определено количество злато, което може да се получи срещу представяне на банкнотата, т.е. след предявяване на полицата.
Известно е, че за пръв път банкноти са били използвани в Китай през VII век, но в Европа това става чак през 1660 г., когато “Стокхолмс Банко” издава първите банкноти.
Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през XVIII век.
Повечето банкноти се изработват от тежка хартия, а понякога и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни произвеждат и полимерни банкноти.
