На този ден отбелязваме 120 години от Илинденско-преображенското въстание. То е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и се смята за връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. Заради потушаването на въстанието 30 хил. души от засегнатите региони бягат в България. След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията.
Решението за вдигането на въстанието е взето от членовете на ЦК на ВМОРО, начело с Иван Гарванов. а конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров.
Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана чрез постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти.
Групата около Гьорче Петров настоява за провеждането на т. нар. “перманентна революция”, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват.
Членът на ЦК Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година серия от атентати в Солун ускорява избухването на въстанието. Взривени са сградата на “Банк Отоман“, френският кораб “Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) Илинден.
