Българският турист ставал все по-претенциозен, защото познавал и чуждестранни курорти. Това каза хотелиер в ефира на Нова телевизия тази сутрин. Не го каза като недостатък - било обяснимо, хората пътували, имали база за сравнение. Но това вдигало и разхода за почивка. Сиреч - като имате претенции, ще си плащате за тях. Не, благодаря.
Имам щастието и късмета да пътувам много. И за зла беда на родните тарикати познавам чуждестранния туризъм. Знам, че за относително същата цена ще получа по-качествена храна, по-прилично място за спане и по-добро обслужване. Никой няма да ме нахока. Няма да се тревожа, че ще ме излъжат със сметката, платила ли съм за нещо, което не знам, че съм ползвала.
Не ме разбирайте погрешно - в България не е толкова лошо. Но на пръстите на двете ми ръце се броят стойностните места за отдих, които са по-скоро изключение, а не практика. Малките заведения, семейните хотели и закътаните кафенета могат да предложат отношението, което вярвам, че всеки от нас търси.
Проблемът е, когато туризмът стане услуга на конвейер. Туризмът не е фабрика за консерви.
Проблемът е, че алчни хотелиери, ресторантьори и концесионери някак правят всичко възможно, за да печелят пари на гърба на туристите, без да дадат почти нищо насреща и да се погрижат за качеството на онова, което предоставят.
И вместо да послужи като шамар за родния туристически бранш, чуждестранният опит са възприема като лигавщина, възприема се със злоба: Като не ти харесва, ходи си в чужбина. Нещо такова. А би трябвало всичко това да е шамар за родния туристически бранш, който да преосмисли услугата, която предлага. Би трябвало…
Джесика Вълчева
