Бюджет 2023 г. има една позитивна страна – заложено е спазването на 3% дефицит. Но бюджетът не предложи реални реформи, а механично вместване в ограниченията на правилото. Има и нереалистични очаквания за постъпленията в бюджета. Необходима е цялостна стратегия с отделни стъпки за плавно изсветляване на сивия сектор, която да бъде подкрепена от бизнеса и от счетоводната общност. Това коментира пред ФрогНюз главен експерт във Фискалния съвет на България Джеймс Йоловски.
Ето и цялото интервю:
Какво е мнението Ви за Бюджет 2023 г. от гледна точка на финансист? Кои са позитивните страни , има ли нагативни?
Бюджет 2023 г. има една позитивна страна, която е от изключителна важност – заложено е спазването на 3% дефицит. Това е от съществено значение не само за еврозоната, но и за спазването на фискалните правила. Техните ограничения бяха временно отменени заради пандемията и войната, но предстои действието им да бъде подновено и следващата пролет Европейската комисия да извърши оценка.
Има обаче и множество негативни страни. На първо място, бюджет 2023 г. е страшно закъснял – с почти 9 месеца. Видяхме и различни негови варианти – от служебното и от редовното правителство. Същевременно до последно нямаше решение какви точно параметри ще бъдат приети и продължаваха договорките между политическите сили в управляващото мнозинство.
Станахме свидетели дори до оттегляне на подкрепата за бюджета от Министерството на финансите след второ четене в ресорната бюджетна комисия, което обаче беше възстановено още на сутринта на следващия ден.
Всички тези обстоятелства предизвикват висока степен на несигурност – за бизнеса, за домакинствата. Важни изисквания към фискалната политика са тя да бъде последователна, предвидима и прозрачна. След дългия период на политическа нестабилност, очакванията към редовното правителство бяха тези принципи да бъдат спазени, но това не се случи в желаната степен.
Вторият важен проблем пред бюджета е дефицитът. 3% е горната граница, която можем да си позволим. Въпросът е дали искаме да водим такава политика – на повишаване на държавния дълг, и то в условия на нарастващи лихвени проценти.
Продължаваме да водим експанзивна фискална политика, докато централните банки водят рестриктивна. Всъщност бюджетът не предложи реални реформи, а механично вместване в ограниченията на правилото.
Тук идва и третият проблем, а той е, че в настоящия си вид бюджетът е твърде пожелателен. Няма почти никакви резерви и буфери за реакция, ако някое събитие не се развива благоприятно.
Например наблюдаваме силно оптимистични очаквания за приходите. Ако те не се реализират, ще нарушим фискалното правило и няма да покрием критериите за еврозоната. По мое мнение при настоящите обстоятелства, следваше да бъдем малко по-консервативни.
Вярно ли е, че Бюджетът е направен при макроикономическа прогноза, която не е актуализирана и ако да, до какво може да доведе това? Как евентуална рецесия в ЕС би се отразила на изпълнението на този бюджет?
Тъкмо в това се изразява този трети проблем пред бюджета. Редовното правителство представи коренно различни параметри спрямо тези на служебното, като ги базира върху същата макроикономическа прогноза – отпреди близо 5 месеца. По мое мнение беше необходимо тя да се ревизира – особено с оглед на влошаващите се индикации за икономическото развитие.
Наблюдаваме значително забавяне в голяма част от европейските държави – дори по-високо от очакваното. То неминуемо ще се отрази върху нашата малка и отворена икономика.
Ако разгледаме динамиката на приходите в държавния бюджет, можем да приемем, че известно забавяне се наблюдава и у нас. Такива очаквания се виждат в актуалната икономическа прогноза на БНБ, която залага много по-нисък икономически растеж - 1%. Именно промяната в тези тенденции обуславяше необходимостта от актуализирана прогноза.
Последиците от липсата на актуализация са свързани с надценяването на очакванията за развитието на икономиката. От своя страна, това означава нереалистични очаквания за постъпленията в бюджета. Неизпълнението на приходите пък би довело до повишаване на дефицита, който вече е заложен на допустимата граница.
Именно това е проблемът с планирането “на ръба” и то при твърде оптимистични предвиждания – неизпълнение на критерия за еврозоната, неспазване на фискалното правило и риск от процедура по прекомерен дефицит. Освен всичко останало, при евентуална рецесия, бюджетът не е достатъчно гъвкав, така че да може да реагира с мерки за насърчаване на икономиката.
Министър Василев получи всичко, което искаше по отношение на приходната част. Смятате ли, че усвояването на извадените от енергетиката пари и евентуалното орязване на капиталови разходи ще имат негативен ефект?
Асен Василев държеше много на мерките за повишаване на събираемостта. Той защити повишаването на текущите разходи в бюджета именно чрез тях. Истината е обаче, че част от тях отпаднаха, а други бяха значително смекчени. Това обаче не намери съществено отражение в очакванията за приходите.
Оттук следва въпросът каква всъщност е реалната оценка за ползите в бюджета вследствие на въпросните мерки. По мое мнение в първоначалния си вид те бяха непропорционално тежки от административна гледна точка. В окончателния си вид те вече са приемливи, но пък ефектът им върху събираемостта се компрометира. Но и при оригиналните предложения този ефект беше под въпрос, доколкото съществуват други начини за заобикаляне на желаното изсветляване на икономиката.
Необходима е цялостна стратегия с отделни стъпки за плавно изсветляване на сивия сектор, която да бъде подкрепена от бизнеса и от счетоводната общност. Настоящите екстремни условия обаче не предоставиха достатъчно време за разработване на такава.
Капиталовите разходи значително изостанаха през последните години вследствие на пандемията. Според мен е необходимо не просто да ги възстановим до нивата преди нея като дял от БВП, но дори да наваксаме. Истината е обаче, че инвестиционните проекти отнемат време, а приемането на бюджет в края на юли не осигурява такова. Затова в случая решението на правителството е прагматично и това дава основания да бъде подкрепено.
Важно е обаче да се подчертае, че капиталовите разходи са своеобразен “буфер”. В кризисни периоди те биват съкращавани за сметка на текущите – именно това се случи по време на пандемията. Ако не възстановим едно оптимално ниво, няма да разполагаме с т.нар. “фискално пространство”, което да ни позволи да реагираме при други извънредни събития.
В допълнение, потенциалното неизпълнение на капиталовите разходи предоставя допълнителен резерв по отношение на дефицита, ако приходите са по-ниски от очакваното. По тази причина решението, което беше взето в последния момент – за увеличаване на текущите разходи за възнаграждения за сметка на капиталовите, допълнително влоши състоянието на бюджета от гледна точка на устойчивост и гъвкавост.
Решението в две поредни години да се събира 100% дивидент от държавните предприятия според мен следва да бъде еднократна кризисна мярка, а не трайна политика. Сега дружествата са лишени от свободата да планират дългосрочно – да се развиват, да оптимизират процесите си и съответно да генерират повече печалба занапред. Отделен е въпросът, че в света на финансите “печалба” невинаги означава наличие на ликвидни средства под формата на пари, които да бъдат предоставени като постъпления в бюджета.
Въведе се т.нар. "базова сметка", в която да се превеждат минимални заплати, пенсии , стипендии . И те да се теглят от банкомат без такси. Как банкоматите ще знаят кога да вземат такси и кога - не. Има ли софтуер готов, който да бъде инсталиран?
Не съм запознат в детайли, но бяха проведени предварителни срещи с банките, които гарантираха, че предложението е реализуемо. Таксите всъщност се начисляват от самите банки, а не от отделния банкомат. Той единствено регистрира конкретната операция, така че проблемът следва да се реши лесно с обновяване на софтуерите.
Въпросът обаче е, че тази мярка също е спорна. От една страна, съществува риск разходите за обслужването на тези сметки да бъдат преразпределени между останалите банкови клиенти, които няма да се възползват от тях. От друга страна, все още има хора, които предпочитат разплащанията в брой и нямат доверие в банките или банкоматната система. Вероятно те от тях ще предпочетат да изтеглят значителна част от своите възнаграждения след превеждането им.
Чрез такава мярка в известна степен тези хора са лишени от правото си на избор. Същият резултат би се получил тъкмо в малките населени места, в които няма ПОС-терминали, т.е. дори да склонни да ползват безналични плащания, да нямат тази възможност. Алтернативата е да принудим всички търговци да имат терминали, за които обаче те самите ще плащат такси.
Като краен резултат затрудняваме хората, защото трябва физически да отидат до банкомат, възможно е да чакат за ред, а също и банкоматът временно да не работи. И на последно място, важно е хората да са запознати добре с конкретните условия, при които няма да бъдат начислявани такси по въпросните сметки. В противен случай съществува риск да нарушат някое от изискванията и да бъдат неприятно изненадани.
В последните години се наблюдава стесняване на банкоматната мрежа. От една страна, това се дължи на нарастването на дела на безналичните плащания – например с карта или превод от интернет банкиране. От друга страна, то е следствие на окрупняването, което се случи чрез няколко големи сделки за придобивания в банковия сектор.
Правителството потвърди, че банките са изразили готовност за поставяне на допълнителни банкомати, но за самите банки това е един допълнителен разход. А всъщност дори се явява сериозна инвестиция, за да се завърнем към един предишен период, в който имаше повече банкомати.
С това донякъде спорно решение, държавата се намесва в естествения ход на развитието на банковия сектор и на нагласите относно финансовите услуги у нас. Същевременно, позитивният ефект за бюджета остава под въпрос.
Каква е ролята на средствата по Плана за възстановяване в този Бюджет? Възможно ли е европейски средства да влязат и помогнат в бюджета?
Планът за възстановяване и устойчивост е пряко обвързан с държавния бюджет. От една страна, по него се очакват постъпления. Аз лично съм скептичен по този въпрос по две причини. Първо, парламентът изостава със законодателната програма, чието приемане е необходимо, за да получим следващо плащане.
Това е така, защото народните представители са ангажирани с други приоритети – приемането на бюджета, смяна на органите с изтекли мандати, конституционна реформа и т.н. Второ, България започна предоговаряне на частта от Плана, касаеща енергетиката. Няма обаче достатъчна информация в каква посока се движи дискусията и какви са изгледите във времето за положително развитие. Всичко това означава, че е вероятно до края на 2023 г. да не постъпят още средства.
Това не е драматично по отношение на дефицита, защото той се измерва по друга методика. Но средствата по Плана са заложени в бюджета и срещу тях стоят плащания, т.е. ще се увеличи дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма. Съответно ще се наложи да осигурим равностойността им по друг начин – например чрез поемане на дълг, по който ще плащаме вече високи лихви.
От друга страна, Планът за възстановяване и устойчивост води и до ангажименти от наша страна, за извършването на определени разходи, свързани с изпълнението на заложените дейности. Това означава, че временно си осигуряваме ликвидност – налични средства в текущия момент, с които да правим разплащания, но впоследствие ще трябва да покрием и допълнителните разходи за заложените проекти. Изпълнението им ще бъде двигател за повишаване на разходите в следващите периоди.
Ще има ли Бюджет 2023 влияние върху инфлацията? Това, знаем, е едно от изискванията за влизането в еврозоната.
В последните месеци е налице положителна тенденция за забавяне на инфлацията. Явлението обаче не се наблюдава само у нас, а в редица държави в Европейския съюз. Това означава, че изпълнението на другия числов критерий за членство в еврозоната остава под въпрос.
Въздействието на бюджета върху инфлацията като цяло е много спорно. Нейното ниво се влияе пряко например от структурата на икономиката и паричната политика. В условията на валутен борд обаче, БНБ разполага с ограничени възможности за реакция. Същевременно, в последните 4 години в бюджета се наблюдава ускорено повишаване на текущите разходи като пенсии и възнаграждения в публичния сектор. То има съществено отношение към реализираните дефицити и води до необходимост от поемане на допълнителен дълг при високи лихвени равнища. Тези решения имат известно проинфлационно влияние.
Подобно е въздействието и на мерките, които ще засегнат бизнеса. Внедряването на допълнителни ПОС-терминали от търговците, за да обслужват пълноценно клиентите с базови сметки, повишава техните разходи. По такъв начин въздейства и административната тежест от другите мерки.
Тя създава допълнителна работа за счетоводителите, която също ще трябва да бъде заплатена. За да запазят нормата си на печалба при по-високите разходи, бизнесите са принудени да повишат цените. По всички тези косвени начини бюджетът може да създаде рискове, свързани със стимулиране на инфлацията.
Доц. д-р Джеймс Йоловски е доктор по икономика с дисертация в областта на управленското счетоводство и в частност - на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ провежда кабинетно проучване в сферата на финансовите инструменти в University of Oxford.
От 2018 г. доц. Йоловски заема позиция на главен експерт във Фискалния съвет на България, като анализира макроикономическата среда и ключовите компоненти на бюджета. Професионалният му опит включва също финансов мениджмънт и цялостно управление на проекти в частния и нестопанския сектор.
Доц. Йоловски е преподавател по публични финанси във ВУЗФ. Той е сертифициран преподавател по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.
Разговаря: Росица Николаева
