Бруталното насилие във всекидневието може би най-сетне ще ни стресне. Дано.
В никакъв случай не съм светец. Призовавал съм към публични действия, които в никакъв случай не могат да се нарекат мирни. И все още вярвам в печалната нужда от тях. Но това е едно. Докато шокиращата история с макетния нож от Стара Загора е нещо съвсем различно.
Как ще продължи обществото ни? Накъде ще отидем? Вече не можем да се преструваме, че не знаем. Всички сме наясно, че в България се извършва ужасяващо, всекидневно престъпление. И то не някакво абстрактно престъпление като открадването на някакви си няколко милиарда евро, от които зависи нещо толкова неразбираемо като бъдещето ни, а съвсем видимо, миришещо на прясна човешка кръв престъпление – системен физически тормоз над хиляди жени.
Всеки има своите демони. Но каквито и демони да има човек, то неговата крехка нормалност се стъписва пред четиристотинте шева, с които може би е спасен един осемнайсетгодишен, още почти детски живот. И това не е изолиран случай. Знаем за трафика на млади момичета от бедни райони. Знаем за трагичната им съдба – не работа и брак в чужбина, а принудителна проституция, тоест всекидневие на унижения и накрая (страшно е дори да се каже) търговията с органи. Изглежда, че жестокото престъпление на Георги Николаев също не е някаква частна история на безумна ревност, а част от чудовищна култура на сутеньорство и наказания.
Да предположим, че ти, който четеш този текст, си националист. Малко вероятно е, но да го предположим. Че си мачо. Традиционалист от русофилски тип. О, да, не се прави, че не знаеш за какво говоря. Охранител без претенции за интелект. Турбоправославен, макар и никога нестъпвал в църква. Да речем, че на ръката ти пише „Свобода или смърт“. Че на гърба ти са татуирани редом Левски, Христос и Хитлер. Може и Путин, може и Ботев, ти не правиш разлика. Че носиш нож или верига, че редовно и безсмислено се биеш и понякога се друсаш. Та не ти ли хрумва, че това немислимо отношение към младите жени на нашата страна е допълнителна рана върху тялото на Отечеството – че с унижението, смазването, убиването на момичета се отнема бъдещето на самата наша обща, свещена България? Че дори и да не вярваш в лиготии като личните права, в свободата (без смърт), във въздържанието, то поне от националистическа гледна точка би трябвало да милееш дори за тези, които според теб и компанията ти са някаква лесна плячка, просто някакви си там кифли? Просто защото те са тези, които могат да родят бъдещите български деца, които да станат мачовци като самия теб? Че осакатявайки момиче, ти предаваш България?
Не, разбира се. На този тип хора първо не би им било възможно да стигнат до този текст. Второ, този тип хора е неподатлив на никакво превъзпитание… освен чрез бой. Всяка аргументация, всеки опит за друг контакт те възприемат като слабост. Разяснения може да има само след пряко стълкновение.
И точно тук е моят призив към нас, които се имаме за нормални хора и демократи. Към нас, които ходим пред Съдебната палата и напразно смятаме, че като сме се събрали петдесет хиляди души, сме направили нещо истинско, сериозно и важно. Нека не си въобразяваме, че с нещо сме впечатлили татуирания тип нискочели примитиви с макетните ножове. Не сме. Нека не си въобразяваме, че така наречената ни държава ще направи нещо за нашите сестри, жени, дъщери и майки. Забравете за държавата и нейната роля. Виждаме всеки ден, че полицията, съдът и прокуратурата са отявлено на страната на резачите на жива човешка плът като този Николаев. Защото николаевците ползват насилието, за да правят пари и сервират част от парите обратно на полицията, а и на други батковци нагоре по хранителната верига. Съответно полицията, съдът и прокуратурата се смеят над нашите митинги, шествия, подписки и възмущения. И продължават да участват в пиршеството с млада плът. На слайсове.
Не си въобразявайте лесен изход, съграждани. И не си въобразявайте, че става дума за ревност, когато всъщност трагедията пред очите ни се дължи на организирана престъпност, насочена специално срещу женската половина от населението.
Добре, но какво да се направи? Как да се спре, как да се изкорени тази култура на рязането, стригането, унижаването, побоя, изнасилването?
Има начин. И той е непримиримостта. Дори жестокостта. Николаевският тип трябва да бъде веднага физически спиран с каквито и да е средства, когато го видим да действа. Защото той действа и на улицата. Но той има нож! Пистолет! Да, има. Трябва и ние да имаме. Дотам сме се докарали. Трябва и ние да сме готови със съвсем небългарското решение да се намесваме, когато стане нещо. И казвам това не от чиста съвест, не защото ми е лесно, не защото правилното и вярното винаги е на моя страна, а защото всяка простотия си има граници. И някои граници не могат да се преминават. Свинете трябва да бъдат поставяни на място – ако ще и с подръчни, неприятни, импровизирани средства. Веднага. Фанатично. Без въпроси. Самозащитата е право и задължение, а не някакъв каприз.
Защото такова нещо като държава у нас просто не съществува.
А от брутално, безсмислено, непредизвикано насилие у нас страдат не само жените. На него сме изложени всички, които просто си гледаме всекидневния живот и не сме трафиканти, наркодилъри, охрана на бардаци, маскирани като дискотеки и така нататък. Всеки може да бъде нападнат и пребит или убит от привилегировани охранителчета, прокурорски синчета и други чоковци. Човекът, пребит от „спасител“ на плажа, не е жена. Но пак е човек, нали? И пребиването пак е станало у нас, на българска територия. Територия, която явно е завладяна от някакви орки и трябва да бъде буквално отвоювана.
България има нужда от мачизъм. Но от другия тип, защитнически мачизъм. Всички приказки на правозащитници, любители на образованието и превъзпитанието, на всички доброволци, психолози и така нататък – тези прекрасни приказки са за после. За след фактическото отвоюване на България. Искате да защитите жените на страната ни? Защитете всекиго. Защитете и мъжете, защитете горите и животните, защитете себе си. Защитавайте се, граждани. Всеки себе си и един другиго. Ние като общество трябва тепърва да си възстановим железния дух, който някога е държал селския негодник, насилник и пияница в изолация, даже в ужас на края на къщите.
И на изпроводяк… когато мислите по тези теми, приятели и съседи – не намразвайте мъжката част от населението. Защото и този риск съществува.
За Frognews
Манол Глишев
