Аз съм историк по образование и мога да кажа със сигурност, че Трети март не означава нищо в българската история. Трети март е края на това, което наричаме Руско-Турска война, само че това е края на две империи – Руската и Османската. Дори в името на войната има историческа неистина, тъй като това не Турска империя, а Османска. .Това каза в студиото на Euronews Bulgaria Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата в НДК.
Договорът на Трети март е подписан само, за да бъде направен подарък за рождения ден на император Александър Втори. Руската страна, подписвайки го е напълно наясно, че това, което разписва няма да се случи, защото преди това е подписала действащи договори с Прусия и Австро-Унгарската империя за несъществуване на голяма държава на Балканите. Това е акт на пропаганда и манипулация, насочен срещу България, обясни той.
Затова години наред всеки историк е казвал, че Трети март не е еднозначен празник и момент в българската история. 24 май, 6 септември или 22 септември са трите важни момента, изцяло стъпили върху българското национално съзнание, които са важни за нас. Около тях несъмнено трябва да се обединим. Две са нещата, които ни обединяват – езикът и територията. Трети март е празник, насаден от русофилството и обявен през 1991 г. След 1978 г. той не се празнува. Между 45-а и 89-а беше отбелязван силно, именно защото трябваше да бъдем благодарни на Русия. Не мога да разбера каква трябва да е мисълта ти, за да подчиняваш националното си самосъзнание на друга държава, посочи директорът.
Имаме нужда от промяна в законодателството, приемане на Истанбулската конвенция и осмисляне на дълбочината на проблема, който е видим, коментира той.
Организации, свързани с подкрепата на жените говорят за това от години, че всяка четвърта българка е била жертва на домашно насилие. Това е огромен проблем, свързан с манталитет и патриархално разбиране. Големият проблем, който имаме е свързан с културата.
При политиците наблюдаваме объркване между културата и изкуството. Подкрепата за култура означава подкрепа за изкуството, които да влияят върху културата. Но културата е в основата на всичко – езика, манталитета, обществените нрави и др.
Разговорът за култура е разговор за всички тези проблеми, които има в обществото.
Дали спешните промени в НК ще помогнат е много трудно да бъде преценено. Ясно е, че има дупки в закона, които трябва да запълнят, ясно е, че трябва да има сериозни мерки, но да се вземат стратегически решения за промяна на кодексите е нещо, което трябва да бъде направено много внимателно. Такъв тип промени са опасни и могат да бъдат вредни. Понякога под емоция се вземат грешни решения. Още римляните казват „строгият закон е глупав закон“. Заради емоцията могат да се вземат много строги мерки, които да бъдат толкова строги, че да не се спазват. Този баланс в правото е изключително важен.
Разговорът покрай Истанбулската конвенция беше използван от някои политически сили, за да печелят дивиденти от страна на определени групи от обществото. Тази манипулация унищожи разговора за домашното насилие. Веднага когато този разговор беше повдигнат започнаха обвиненията „вие искате да ни направите джендъри“. Нещата се политизираха и изместваха в съвсем различна посока.
Всички тези разломи в обществото се получиха от езика на омразата, който политиците вкараха и започнаха да манипулират, насочват и противопоставят обществото.
За съжаление за тези 35 години не успяхме да изградим гражданско общество с всички съпротивителни сили срещу манипулацията. В момента всеки проблем се разглежда като противопоставяне между една или друга гледна точка.
