„Националните тв дават с пълни шепи време на бивши ”служебни” министри - назначени чиновници, за които никой не е гласувал. Оправдават се и обвиняват от позицията на върховни експерти и последна инстанция. Водещите не възразяват на тезата, че ”политиците” (разбирай - редовното правителство) не разбират нищо, някак случайно са се озовали по местата си, а тия мега разбирачи на Радев несправедливо са отстранени, след като са направили огромни услуги на обществото. Но са останали неразбрани. И бедни“, написа журналистът Асен Григоров във фейсбук.
Повод за възмущението му вероятно са мъчителните телевизионни изяви от днес на бившия служебен премиер Гълъб Донев, на служебния енергиения министър Росен Христов, известен още като министър Газпром, и на здравния служебен министър Меджидиев.
В опит да замажат щетите от краткото си управление, чиновниците на президента Радев не бяха убедителни в оправданията, след като вчера на пресконференция премиерът Денков и петима министри осветлиха огромни проблеми за държавата, наследени именно от служебния кабинет.
Най-изнервен и неубедителен беше министър Газпром, който в целия си мандат лобираше за интересите на газовия монополист от Русия, вместо за интереса на България. Запознати коментират, че служебното правителство се притеснява най-много от разкрития около 13-годишния договор с турската Боташ, с който служебният кабинет е задължил България да плаща близо 300 млн. лв. на година, дори да не купува никакъв природен газ.
Според «Капитал», които цитират копие от договора, "Булгаргаз" не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше обявено, а само право да разтоварва танкери на конкретно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар. За тази "услуга" държавната компания се ангажира да плати 3.8 млрд. лв. само за такси на "Боташ" за периода на споразумението, независимо дали внася газ или не. Не е ясно как е определена тази цена. Договореният капацитет за внос на природен газ всъщност е за 60% от цялото годишно потребление на България и дори да не се използва, пак трябва да се заплаща (клаузата "плащай или ползвай" е стандартна за газови договори). Става дума за 1.85 млрд. куб.м, а не за 1.5 млрд., както съобщи служебният кабинет.
За разлика от "Булгаргаз", турската "Боташ" получава пълен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като дори ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести изцяло "Булгаргаз". Осигуреният капацитет за "Боташ" е равен на този на "Булгаргаз" - 1.85 млрд. куб.м на година, или 60% от вътрешното българско потребление. За тази услуга "Боташ" ще заплати на българската страна само 138 млн. евро (270 млн. лв., или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен период на споразумението. Отново не е ясно как е определена тази цена. "Боташ" има право да предоставя капацитета си на българския пазар на трети лица без да съгласува това с "Булгаргаз" или "Булгартрансгаз". Също така може да поиска от "Булгаргаз" да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да уточнява с какъв произход е въпросният газ. Той може да бъде и руски. При прекратяване на споразумението "Боташ" има право на неустойка, която е равна на пълния размер на дължимите такси за целия оставащ срок, или 3.8 млрд. лв. към момента. "Булгаргаз" няма право на неустойки.
Ползите от споразумението за България за момента изглеждат пренебрежимо малки на фона на разходите, които държавата в лицето на "Булгаргаз" се е съгласила да направи, пишат от «Капитал». Обратно, турската "Боташ" получава срещу скромни такси гарантиран достъп до българския и европейския пазар, като няма изискване да доказва произход на газа и реално може да препродава големи количества от Русия.
