Круизният кораб по Нил спира в малкия град Едфу. Той е бластен център на търговията със захарна тръстика. Тук ни чакат карети, за да ни закарат до един от най-запазените храмове – на бог Хор. Возенето в тези карети си е направо приключение. Качваме се по четирима, въпреки че местата са за двама, и започва лудо препускане по прашните улици. Карети изпреварват от ляво и дясно, зависи кой от къде му е удобно. Прелита и някоя друга кола със силно надут клаксон. Малко трудно се снима, защото трябва и да се държим здраво да не изпаднем от тесните седалки.
Градът не е особено впечатляващ и няма какво толкова да ви разкажа за него. Мръсен, прашен, без асфалт и нормални улици. Сградите са, както се казва – строени, недостроени, на места липсват и прозорци. Но защо сме тук? В Едфу се намира храмът на бог Хор. Той е изключително добре запазен благодарение на пясъка, който го е покривал.
Приличал е на огромна пясъчна дюна. Дори домовете на местните са били строени върху покрива му. През 60-те години на XIX век основателят на Египетския музей в Кайро поставя началото на археологическите разкопки на храма на Хор. Разкрива се уникално съоръжение, а самото селище е преместено на днешното си местоположение. Все още могат да се видят части от някогашните къщи.
За построяването на храма принос имат гръко-римляните, но принципите на древноегипетската архитектура са запазени. Строен е в продължение на 180 години.
Посреща ни великолепен входен пилон, който е построен от бащата на Клеопатра – Птолемей XII. Две статуи на бог Хор в образа на сокол красят входа. Според египетската митология Хор е син на Изида и Озирис.
Първата стена е най-интересна. В тази част има 5 етажа с различни помещения, включително и спални.
Според легендите Озирис е убит от своя брат Сет – бог на хаоса и войната. Древните египтяни смятат, че именно тук, Хор отмъщава за своя баща като в битка побеждава и убива Сет. Голяма част от релефа на храма е изпълнена с рисунки относно тази битка, като Сет е представен като миниатюрен хипопотам.
Влизайки в храма ни очаква просторен вътрешен двор, в който е издигната колосална статуя от черен гранит на бога-сокол Хор с царска корона на главата. Може да се види и олтарът на бог Хор – изваян от сив гранит, от който по стълби се стига до т.нар. Новогодишен параклис.
Задължително е посещението на малкия параклис, който е свързан с божествения произход и където всяка година се разиграва сцена с раждането на бог Хор.
Казват, че този храм е като обобщение на египетската религия заради релефите и надписите му, които покриват стените му. Той е разказ за битките между Хор и Сет, за ежедневни култови обреди и церемонии, провеждани по време на четирите големи годишни празника, както и разказ за раждането на Хор. Той е съкровищница, в която са намерени списъци на растителните и минерални продукти от съседни области, както и рецепти за получаване на благовония и унгвенти, записвани в "лабораторията", както и книги, заключени в тайници.
Затова египтолозите смятат, че Едфу вероятно е изпълнявал важна роля в древната и митична история на Египет. Градът е бил пазител на "портата на Елефантина" през епохата на Старото царство.
Това място надминава по значимост Коптос и Тива по време на първия преходен период при владичеството на монарха Анхтифи. Те от своя страна се съюзяват, за да го сразят като съперник. Богатството си градът дължи на разположението си на главен път, който през арабската пустиня води до Червено море.
И днес могат да се разгледат не само стенописите и рисунките с митични знаци, но и тъмните тунели, водещи към вътрешни помещения, тайнствени проходи и задънени улички.
Храмът е наистина уникален. Запазени са и цветните картини по таваните, цели сцени, които ни разказват за славни битки и величествени времена.
След този невероятен храм, отново се връщаме към нашата карета и тръгваме към пристанището. Този път водачът ни реши да мине през малките улички на града. Препускаме през малки квартални сокаци, криволичещи между високите дувари на жилищни сгради. На главите ни е надвиснало пране, кабели или някой друг вече изсветлял празничен флаг. Сградите са напукани, на места липсва мазилка, а на други могат да се видят по няколко слоя различни цветове. Местните, които срещаме по пътя, ни гледат с интерес и ни се усмихват за поздрав. А кончето си препуска спокойно, избягвайки трапове и големи неравности.
След тази емоция отново сме на кораба и тръгваме към следващата ни спирка. Привечер трябва да пристигнем в Ком Омбо, за да разгледаме храма там.
Имаме време за почивка и да се насладим на пътуването по реката.
Гледайте приключението ни в Професия турист или го изживейте с програмите на ЕКВАТОР.
Автор: Адриана Русенова
