Ако някой си направи труда да посети Facebook страницата на Мартин Карбовски, ще види, че един от рупорите на руската пропаганда у нас системно публикува материали в защита на Георги Николаев от Стара Загора, обезобразил с макетно ножче 18-годишната си приятелка. И как иначе - насилниците се защитават един друг, нали?
“Всеки мъж се е опитвал да рейпва. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти”. Разказът е публикуван през 1999 г. в сп. “Егоист”. От тогава до днес много вода е изтекла - Карбовски бе издигнат в култ заради “суровата” си журналистика, която на практика не е нищо повече от елементарен и махленски цинизъм, а жертвите на насилие се увеличиха главоломно.
“Всеки мъж се е опитвал да рейпва. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти”.
Границата на нормалността в България много отдавна е премината. Заради подобни системни твърдения чувството ни на нетърпимост към откровено болни тези на още по-болни мозъци е под критичния минимум. Затова случката с Тити Папазов в подкаста на Тото всъщност мина незабелязано преди около 4 месеца и над 400 души дружно се посмяха на разказа на Тити за това как остригал преди години младата си бивша приятелка и за нея започна да се шуми, едва след потресаващия инцидент от Стара Загора и обезобразената от Георги Николаев Дебора.
Истината е, че колкото и безгръбначен да беше Тото в това интервю, не той е виновен. Тити Папазов, който сам е взел ножицата, сам е остригал приятелката си, а после е приел случилото се като повод за гордост, мина някак между капките на изсипаното обществено недоволство. А Тото? Тото загуби рекламодателите си и мълча твърде много и дълго време, вместо да се извини, че и той като част от обществото е подминал покъртителната история, приемайки я за някакъв връх на българската сатира и хумор.
Но да се върнем на Карбовски и 1999 г.
“Всеки мъж е опитвал да рейпва – най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите й като зъби красиви крака.
Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. "Бахго, – ще кажат Четиримата Трудоваци – дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак – пак немоа да му повервам…“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица – тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми, ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож.
За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой”.
Това е част от статията в сп. “Егоист” от преди 24 години, чийто автор е именно Карбовски. Същият, който съвсем неотдавна бе обвинен от популярната Миглена Каканашева - Мегз в секс тормоз. Кой излъга тогава не е много ясно. Но ясно е, че Карбовски очевидно има системно отношение към насилниците и то не е в полза на жертвите им, а напротив.
Има нещо болезнено сбъркано в цялото ни общество. Защото издига в кумири точно такъв тип личности. Защото надига глава от пясъка за няколко дни, а после забравя или по-скоро отказва да помни. Отказва да действа. Отказва да държи отговорни виновните. И се смее - на Тото, на Тити, на Карбовски. До следващата жертва.
Джесика Вълчева
