„Всички к**ви се събудиха да се сетят след 15 години, че са изнасилвани, като оня американския режисьор, дето го направиха на маймуна“. С тази реплика бившият председател на Народното събрание, председател на Комисията по култура, министър на културата и настоящ депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов обобщил случващото се в парламента при обсъждането на поправки в закона за домашното насилие.
И да не би някой да е изненадан?
Вулгарното изказване той направил пред зам-председателите на парламента Росица Кирова от ГЕРБ и Никола Минчев от ПП-ДБ. Микрофонът обаче бил включен и простащината на Рашидов лъсна в целия си „блясък“.
Когато става ясно, че изреченото е станало публично достояние, Рашидов се извинил „на цялата общественост“.
Извинение дължат също Кирова и Минчев, които не са реагирали остро на своя колега…
От Българския фонд за жените в емоционална реакция поискаха оставката на Вежди Рашидов.
Прави са, но той няма да я подаде. Защото той е сигурен, че е казал истина, която другите лицемерно премълчават. Грешката, според него е, че не се е усетил за микрофона.
Но Рашидов не трябва да напуска НС. Там той е същото недоразумение, каквото е паметника на съветската армия в центъра на София, известен като МОЧА. Както монументът отразява фактическата окупацията на страната ни от червената армия, така и Рашидов отразява простащината, прикрита с титла „академик“, дадена му от някаква руска организация. Част от членовете на този институт се обявиха против войната срещу Украйна, но Рашидов не е сред тях. Което означава вероятно, че подкрепя насилието срещу цяла една държава и нейния народ. В българския парламент никой не го попита за това. Нито медиите... Какво остава тогава за някакви „к**ви“, които се били сетили след време да се оплачат, че са насилвани. Прав е Веждичката да говори каквото му дойде на ума - последствия няма.
Затова нека седи Рашидов на подиума на председателството, за да виждаме всички какъв субект представлява хиляди избиратели. А избирателите му да се запитат дали го подкрепят или се срамуват.
Рашидов в НС е символ на онова, от което трябва да се отървем, за да отлепим от пропастта и мрака. Присъствието му ни крещи в лицата всеки ден, че още нямаме сили да се справим с това.
Рашидов със сигурност има думи, с които да опише и нашата нерешителност, не се съмнявайте. Пред свои другари по простащина и без включен микрофон.
Всъщност за Вежди или за нас е позорът?
Огнян Стефанов
