Правителството бави реформи и законодателни промени в областта на енергетиката. Липсва ясна визия и съответно движение по големите енергийни проекти, все още няма прозрачност в отрасъла. Това заявиха днес пред журналисти представители на Българския енергиен форум.
Сегашният проект на енергийна стратегия на кабинета не очертава приоритетите за диверсификация на енергийните доставки. Иизброени са всички възможности, но не се посочени предпочитаните варианти, коментира Христо Казанджиев, консултант по природни ресурси и концесии в организацията.
Според доскорошния шеф на дирекцията по концесионирането в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма приоритетни трябва да са междусистемните връзки с Гърция и Турция, участието на страната ни в терминал за втечнен газ на гръцкото крайбрежие и в проекта за газопровода “Набуко“. Казанджиев обаче допълни, че изграждането на междусистемни връзки няма да даде системно решение на проблема с диверсификацията. По думите му концесиите за две малки находища (на “Мелроуз Рисорсиз“ във водите на Черно море край Варна - бел. ред). ще подпомогне частично диверсификацията.
“Националната електрическа компания“ (НЕК) не е изготвила бизнесплан за проекта АЕЦ "Белене", който да показва какво точно се печели с реализацията на проекта, посочи Антон Иванов, член на организацията. Според него това показва, че българската страна не е готова да привлече чуждестранен инвеститор. За проявяващи интерес европейски и други компании периодично съобщава премиерът Бойко Борисов.
Все още не е готово е заключението на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) дали ще лицензира техническия проект на двата реактора на АЕЦ "Белене" и съответно ще разреши изпълнението им.
Наскоро от руската компания изпълнител на ядрения проект “Атомстройекспрот“ заявиха, че са предали цялата искана от АЯР техническа документация на проекта. От агенцията неведнъж връщаха проекта за обяснения и преработка. Реално българския орган, отговорен за ядрената безопасност, няма конкретен срок, в който да е длъжна да се произнесе положително или отрицателно по проекта.
Разрешителното за изграждане на ядрената технология е ключов момент в реализацията на проекта, посочи Иванов. Един чуждестранен инвеститор ще иска да има всички лицензионни и разрешителни документи, които да му послужат при банковата документация, допълни той.
От енергийния форум посочиха, че държавата трябва да съсредоточи усилията си в продължаване на живота на сегашните реактори в АЕЦ “Козлодуй“, вместо да се правят планове за нови седми и осми блок в централата. Лицензите за експлоатация на пети и шести блок изтичат съответно през 2017 и 2019 г. Наскоро министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че е изготвен график за прилагане на мерки за удължаване на живота на двата блока. По думите на Иванов без тези реактори токът би поскъпнал значително.
Проектът за изграждане на хранилище за радиоактивни отпадъци също се бави, а срокът за пускане в експлоатация на хранилището е 2015 г., трудно би могъл такъв мащабен проект да се реализира за 4 години, каза още Иванов.
Експертите очертаха и проблемите на топлоенергетиката. Състоянието на сектора в момента е много тежко, а това е сфера с голям потенциал, коментира Тодор Николов, изпълнителен директор на "Далкия". Ролята на държавата е да реши дали иска да я развива или да я замрази на нивото, в което е в момента, каза той.
Според него има крещяща нужда от промяна на механизмите на ценообразуване на топлинната енергия. Би било добре при приемане на промените в Закона за енергетиката да бъде заложена нова рамка за заплащане на сметките за парно, смята представителя на топлофикационното дружество във Варна.
