Много са селата в мънистата на българския селски туризъм. Но има бисери, в които българи и чужденци цъкат с език и възклицават. Първите за едно, вторите за второ и трето. Но и едните и и другите тръгват и вървят всяко лято по някои от селските пътища. За да чуят звън на чанове , усетят история, за да почувстват мъка и радост в спомените си.
Ковачевица в Западните Родопи е златото в броеницата от прекрасните села с история, легенди и къщи за гости. През XVII век в селото живеел майстор-дюлгер Марко Ковача. Той бил със златни ръце и всичко добивало този вид, който той желаел. Неговата съпруга се казвала Гина. Тя била уважавана и търсена от местните за помощ. Често хората казвали: Отивам при Ковачевица. Оттам постепенно се наложило името Ковачевица, останало и до днес.
Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и е обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Бялата черква „Св.Никола“ е направена от камък и никога не се е реставрирала.
Дебелите дувари, надвисналите над пътя чардаци и еркерите напомнят, че тук са бродили войводите от филмите "Мера според мера" и героите от "Мъжки времена"
Криещо се в западната част на Родопите е и село Лещен, в което сякаш времето е спряло. Слънчевите лъчи се стелят по каменните покриви и проникват в тесните калдаръмени улички. И тук старите родопски къщи са съхранили архаичния дух на българското село.
Архитектурни паметници, запазили автентичността и величието на отминали векове са църквата „ Св. Параскева“ и Килийното училище. Близо до село Лещен се намират и други природни забележителности, като резерват „Тъмна гора“ и скалните образувания познати като – „Тракийските съкровища“, които туристите обикалят. Една от атракциите е глинената къща.
Село Гела е райско кътче в сърцето на Родопите. Историята свидетелства за основаването му от траките, още в древността. Според една от легендите тук е бил домът на Орфей, а в пещерата „Дяволското гърло“ е търсил любима си Евридика.
Други легенди разказват, че Патриарх Евтимий е бил погребан в манастир, на мястото на който днес е построена църквата „Св. Троица“. Гайдари от цялата страна се събират тук ежегодно за радост на турустите. Така е итози август.
Скрито в горите на Южен Пирин село Делчево процъфтява в свой, пирински архитектурен облик. Около тридесетина от културните паметници пазят красотата на възрожденската къща. Много от тях са тъпкани с гости. В центъра на Делчево е църквата „Успение Богородично“ построена през 1838г. Калдаръмени улички, старинни къщи и дивен Пирин омайват мало и големо.
Село Ганчовец събира от близо и далеч знайни и незнайни ценители на може би най-голямата слабост на българина – ракийката. В селото се провежда фестивал, който се казва “Ракия-магия” и който събира от близо и далеч почитатели на огнената радост всяка година. На него се надпреварват гроздовици и сливовици от всички краища на България. Победителя печели 50 литрово буре, пълно с благодатния елексир.....
Бръшлян в Странджа, Войнежа на север, Граница край Кюстендил, Побит камък край Велинград, Рибарица, Ягодина, Орешак и още десетки и стотици села, в които все още тупти българско сърце .
Но в 205 села в България то е спряло да тупти. В тях не живее никой към края на 2022 г. Това показват публикуваните от Националния статистически институт (НСИ) данни за административно-териториалното деление на страната. Няма хора, няма и туристи. Останали са само прекрасна природа, история, традици и белези за любов и живот. И зейнали порти и прозорци на къщите, като тъжни очи на надеждата.....В очакване на любители на приключението, наречено селски туризъм.
