Аз смятам, че българските туристи действително придобиха особен опит. Същото може да каже и за чужденците, които идват у нас. Хората много добре знаят какво трябва да получат. От тази гледна точка, смятам, че това, че българинът е станал по-претенциозен, е положително. В същото време, огромен опит придобиха и хотелиерите и ресторантьорите в България. Обикаляйки света, те привнесоха световния и европейски опит у нас.
Това заяви пред ФрогНюз директорът на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма доц. Румен Драганов. Коментарът му идва след изказването на хотелиера Георги Тръпков пред NOVA NEWS от 02.08.2023 г., в което същият казва, че "българския турист става все по-претенциозен, защото познава и чужди курорти”. Вижте и цялото интервю с доц. Драганов:
Доц. Драганов, защо туризмът у нас е закъсал и е изправен пред криза? Как си обяснявате този феномен?
Всичко, което виждаме в полето на българския туризъм, е резултат от определен процес, който е започнал много отдавна и все още продължава. Това, което наблюдаваме тази година, и конкретно днес, е, че туризмът стои много стабилно и отговорно по отношение на обслужването на милиони туристи, които в момента са в България. Само вчера в община Несебър и територията на Слънчев бряг и Свети Влас, Разград и други населени места са нощували над 550 000 туристи. Днес на плажа можем да видим 100 000, които са във водата и това е най-голямата туристическа конгломерация на територията на Черно море.
Цялото обслужване по отношение на туристическата част, транспорта, работата на МВР, здравните служби - всички те са на мястото си и си вършата работата компетентно. Те носят изключително голяма отговорност към туристите на наша територия. Трябва да кажем, че туристите у нас са от 57 различни държави.
Преди седмица излезе интервю на хотелиера Георги Тръпков пред NOVA NEWS, в което той казва, че "българския турист става все по-претенциозен, защото познава и чужди курорти”. Как бихте коментирали това изказване и според Вас има ли резон в него?
Аз смятам, че българските туристи действително придобиха особен опит. Същото може да каже и за чужденците, които идват у нас. Хората много добре знаят какво трябва да получат. От тази гледна точка, смятам, че това е положително.
В същото време, огромен опит придобиха и хотелиерите и ресторантьорите в България. Обикаляйки света, те привнесоха световния и европейски опит у нас. Това, което можете да видите по хотелите, като обзавеждане, като мебели, като цвят, като маниер, е същото като това, което можете да видите в други европейски и не само страни.
Туристите пристигат с едни и същи самолети, които летят в целия свят. Те получават сравнително една и съща услуга, каквато е в целия свят. България е на световно ниво по отношение на предлаганите туристически услуги.
Защо нашенецът предпочита основно Гърция и други чуждестранни дестинации пред България? Това симптоматично ли е за състоянието на родния туризъм?
Ние общо в годишен план имаме около 7 млн. българи, които отиват в чужбина. Имаме и 24 млн. българи, които отпочиват в България. Така че по никакъв начин не можем да кажем, че българинът отива в чужбина. Най-големият туризъм е вътрешният туризъм, където и да било.
В Гърция тази година ние очакваме около 500 000 туристически пътувания да бъдат реализирани. А само по Черноморието имаме около 5 млн. и 100 хил. Така че няма как да мислим, че българите отиват в Гърция. Още повече, че на Слънчев бряг днес има 57 държави. Която и да е туристическа точка на Северна Гърция, където отиват преобладаващата част от българите, такова чудо като на Слънчев бряг не можете да видите. Не можете да видите представители на 57 държави в Северна Гърция.
А иначе Гърция като туристическа дестинация е световно известна. Но ние не можем да се сравняваме с позиционирането на Гърция като туристическа дестинация, с развитието на северната част на страната, при която отварянето на граничните пунктове преди 15 години даде възможност да се развие като туристическа дестинация.
Според Вас подпомага ли държавата достатъчно туризма у нас?
Държавата, в частта туризъм, отговаря и развива законодателството, което е свързано с икономическата и търговската страна. Тя урежда търговските и счетоводните взаимоотношения. Тя урежда всякакъв тип взаимоотношения, които са различни от функционирането на туристическите фирми, които първо се регистрират като търговци, а едва след това се категоризират като хотели и ресторанти. Оттам нататък бизнесът е частен.
Когато погледнем Черноморието и морските ни курорти днес, си задаваме въпроса "По какъв начин се развиват те?". Това изцяло е политика на общините. Общините дават разрешителните за строеж. Общините изграждат общинската инфраструктура. Общините правят реклама на своята дестинация на база многомилионните данъци, които получават от туризма. Тук се включват и туристическата такса и таксите от концесиите. Както е известно, общините получават 30% от концесионната такса на плажовете. Така че те разполагат с огромни средства. Зависи и от гения на кмета и на общинския съвет, както и на всички туристически деятели на територията на общината, за да се изгради общината като значима от туристическа гледна точка. Това може да го видим и във всяка една друга европейска страна. Общината е ключова по отношение на това дали има туристи. Не държавата единствено.
Има ли според Вас нужда от по-сериозна популяризация на туризма в България?
На този етап не. Това е така, защото ние нямаме национална туристическа организация, която да се занимава конкретно с туристическия бранш и неговото промотиране в страната и чужбина. Получава се така, че с 16 млн. лв., отделени от правителството за реклама, ние получаваме това, което в Турция за същия брой туристи са необходими около 120 млн. евро. В Гърция са необходими около 70 млн. евро за същото нещо. Ако погледнем от тази гледна точка, България икономически стои най-изгодно, тъй като срещу много малко пари получава много повече туристи.
Истината е, че ние в тези 16 млн. лв., не включваме тези 30 млн. евро, които дава българският туризъм през своите хотелиери, които, подписвайки договори, във всеки договор заделят най-малко 3% от оборота, който ще бъде реализиран, за туроператора, който води туристите. Ако някой си мисли, че чуждестранните туроператори водят туристи в България благотворително, без да им се плати за това, бърка много сериозно. Трябва да се знае, че българските хотелиери плащат милиони, за да могат туристите, които виждаме по нашите улици, да дойдат в България. Това е отделно от парите, които харчи държавата.
***
Доц. д-р Румен Драганов е директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма. Роден е през 1952 г. в София, завършва „Техническия университет“, а по-късно „Мениджмънт и маркетинг в международния туризъм“ в УНСС. Получава докторска степен в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава дисциплини, свързани с туризма в УниБИТ, Лесотехническия университет, Международното висше бизнес училище и Варненския свободен университет „Черноризец храбър“.
Интервю на Георги Камарашев
