Трябва да обърнем внимание на абсолютно непрофесионалната, а на моменти дори вредна функция от страна на Министерството на туризма. В съзнанието на ресторантьорите и хотелиерите Министерството на туризма отдавна се е превърнало в Министерство на концесиите, шезлонгите и чадърите. Ако проверите в интернет, ще видите, че редица министри на това министерство, най-вече дами, се занимават с проверки по плажовете, т.е. те влизат в ролята на контрольорки и продавачки на билети, вместо да се занимават със стратегии.
Това заяви пред ФрогНюз бившият зам.-министър на туризма и президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество Бранимир Ботев. Вижте и цялото интервю:
Г-н Ботев, защо туризмът у нас е закъсал и е изправен пред криза? Как си обяснявате този феномен?
За съжаление тази констатация е дълбоко вярна - българският туризъм е в криза. Бих казал, че това се отнася най-вече за летния туризъм. Той не е в криза от тази година, от миналата или от по-миналата. Всъщност много са факторите за кризата, в която се намира той. Бих посочил няколко определящи такива. На първо място, липсата на държавна визия и подкрепа за това как точно да се развива българският летен морски туризъм. На второ място, абсолютно непрофесионалната, а на моменти дори вредна функция от страна на Министерството на туризма, което не можа да насити със съдържание създаването на институция министерство. Защото в съзнанието на ресторантьорите и хотелиерите Министерството на туризма отдавна се е превърнало в министерство на концесиите, шезлонгите и чадърите. Те на практика не се занимават с нищо. Ако се проверите в интернет, ще видите, че редица министри на това министерство, най-вече дами, се занимават с проверки по плажовете, т.е. те влизат в ролята на контрольорки и продавачки на билети, вместо да се занимават със стратегии. На трето място, непознаване на процесите на външния пазар. Нежелание за общуване и за ползване на съветите на хората, които се занимават реално с туроператорска и турагентска дейност, които извършват своята дейност в момента, за да пълнят българските хотели въпреки държавата и въпреки министерството, а не с тяхна помощ.
За да онагледя ситуацията, ще дам само няколко примера. Преди да си отиде фамозната Ангелкова, тя беше сключила дългосрочни договори с "Томас Кук", при положение, че "Томас Кук" трябваше да ни осигурява рекламата на външните пазари, което се правеше през фирмените офиси на "Томас Кук". Това беше ясно поне 2 години преди това. Всички международни анализи сочеха по онова време, че "Томас Кук" е в процес на фалит и беше въпрос на месеци кога това ще се случи. Очевидно ние сме били поредният донор - малка България - да дадем пари на "Томас Кук", те да ги приберат и след това да фалират. Можете да проверите колко десетки милиони е прибрал след фалита изпълнителният директор на "Томас Кук" като помощ от фалиралата си компания. Едни нефелни министри изсипаха там един камион пари. Когато ти разчиташ някой друг да ти прави външната кампания, когато разчиташ друг да ти разработи пазарите, така се получава.
На второ място, разкъса се цялата логистична верига. От това, че ние на практика нямаме външно търговски представители, които да работят за туризма. Точно обещанието на Ангелкова, когато стана министър, беше, че ще имаме между 8 и 12 такива. Нямахме нито един. Т.е. няма кой да ни представя целогодишно, освен специалните туристически форуми, където министерството се представя традиционно по схема от 60-те години на миналия век с някакво щандче, на което раздава брошурки. В дигиталните времена и масмедиите сами разбирате за какво говорим. Ние на практика изглеждаме като хора от пещерната ера. Друг основополагащ момент е, че ние дефакто не работим с големите авиокомпании. По времето на COVID-19 бяха прекратени близо 90% от чартърните полети. В България те едва-едва в момента се възстановяват. Държавата не участва в промотирането на България чрез закупуване и предоставяне на седалки, т.е. този бонус, който всички други държави правят - предоставят 35 до 50% от седалките гратис. Независимо от това, самолетите летят до съответната дестинация. В случая - България.
На трето място, ние разкъсахме веригата и по отношение на крайния продукт. Собственикът на хотела, този, който е инвестирал най-много пари, за да изгради хотелската инфраструктура, всъщност не е собственикът на плажа. Тези, които купуват пакет за хотел, където се хранят, спят, ползват допълнителни услуги, когато отидат на плажа, там едни момчета с характерно телосложение казват "Сега, ако искаш да легнеш на сянка, трябва да ни плащаш на нас. Отделно, този плаж по никакъв начин не е свързан с хотела. Ако искаш, търси си някъде другаде и си разпъвай хавлията." Във всичко това държавата отсъства. Отсъства като мисъл, отсъства като концепция, отсъства като стратегия. За съжаление в България българската образователна система създава кадри в сферата на туризма, има прекрасни колеги, но нямаме отговорна държавна стратегия как да задържим българските кадри. Ако отидете в Гърция, Турция, Хърватска или Испания, все повече ще видите български кадри. Неотдавна в един хотел, в един ресторант в една от най-скъпите точки на Испания - Пуерто Банус - 2/3 от персонала бяха българи. Очевидно тук държавата за пореден път отсъства. Тя не може да създаде условия така че българските кадри да останат след своето образование поне няколко години в България.
Проблемите са фундаментални - липса на държава, липса на държавническо мислене, разкъсана логистична верига по отношение на цялостния продукт - от рекламата, през довеждането на туристите. Защото, за да имаме туризъм, туристът все пак трябва да ни открие на картата. Крайното място на изкарване на ваканцията започва от избора на дестинация. Някой трябва първо да хареса България, за да иде след това на Златни пясъци или на Слънчев бряг. Липсва също така диференциран подход от страна на държавата към отделните пазари. Ние на направихме нищо възможно да компенсираме с украинския пазар. Традиционно Румъния беше добър пазар за България, но все повече и те отиват в Гърция. В момента най-силният пазар е полският, но той е слабо компенсаторен, т.е. не би могло да покрие липсата на другите пазари. Наблюдаваме също така тотален срив в немския пазар. Очаквам срив от страна на английския пазар. Най-важното - нашият летен туризъм е под формата на рибар, който знае, че рибата във вирчето пред него вече свършва. Водата намалява във вира, но той просто е принуден, защото това е единственият вир, който има, да хвърля въдицата там. Т.е. ние нямаме прогнозируем и повторяем входящ туристически поток.
Преди седмица излезе интервю на хотелиера Георги Тръпков пред NOVA NEWS, в което той казва, че "българския турист става все по-претенциозен, защото познава и чужди курорти”. Как бихте коментирали това изказване и според Вас има ли резон в него?
В съвременния свят и при наличието на съвременните информационни технологии малко нелепо е да обвиняваш българите или когото и да било, че са станали претенциозни, когато те имат право на избор и се ползват от това право. Да си дадем ясна сметка какво се случва. Всеки 16-годишен младеж може през телефона си, докато седи и си пие Кока Кола, да избере дестинация, да си бук-не хотел, да си резервира самолет и буквално след 3 или 4 часа да бъде с куфарчето си на летището. Дайте си сметка, че от сутрин до вечер нас ни заливат с огромен обем от информация - за Гърция, Кипър, Хърватия, Албания, Турция - само не и за България. Тогава когато българският турист има толкова голяма възможност за избор, тогава когато неговите познати и близки са се възползвали, той иска да направи същото.
Забележете, много е интересна тенденцията, която може да се види по линия на Националния статистически институт - с почти същите темпове, с които намалява входящият туризъм по отношение на летния туризъм, със същите темпове се увеличава нашият изходящ български туризъм. Т.е. все повече българи отиват и оставят парите си навън. Това се продиктува от много фактори. Тук по никакъв начин не може да се говори за разглезеност или за претенциозност на българския турист. Той просто се ползва от възможностите, които предоставя международният пазар. Летният туризъм е една от най-конкурентните индустрии.
Със същата лекота, по телефона можеш да решиш и да заминеш в много карибски страни, където има безвизов режим. Оттам насетне - с прекрасно море, прекрасни плажове, прекрасна храна и прекрасни услуги. Трябва да си дадем сметката какво ние загубихме като качество, което българските туристи търсят навън. Ние загубихме интимността на нашето море. Защото когато се правени Златни пясъци, Албена, Слънчев бряг, Приморско, тези комплекси са правени с много мисъл, с концепция за градоустройство, с великолепни архитекти, проектанти, които са планирали разстоянията между отделните хотели. Специално цялостното озеленяване е било планирано. Това бяха едни желани дестинации, желани курорти за семеен туризъм. Ние в един момент бяхме сред най-елитните дестинации в Европа за семеен туризъм. Прекрасно обслужване, гарантирано спокойствие, сигурност, едно цялостно обслужване от а до я. Да не ви казвам колко туристически офиси имаше навън. Хората бяха качвани на българската авиокомпания "Балкан", която по онова време беше една от най-добрите и качествени в Европа. Туристите бяха посрещани и изпращани по летищата по един особен начин. Услугите бяха прекрасни. Ние съсипахме успешно този модел и не го заменихме с никакъв друг действащ.
В момента, ако вие се опитате да определите с една или две думи каква е конотацията на българския летен туризъм, за съжаление идват неприятни асоциации, свързани с алкохолни турове, с млади хора на ниво социални програми, които много често дори не знаят къде са били, или знаят само името на курорта. Никой не се грижи по никакъв начин техният престой да бъде свързан със запознаване с историята, културата, традициите на България, с разглеждане на места, които са част не само от българската, но и от европейската култура. От тази гледна точка, неизбежно този процес ще продължава. Би било много показателно да се проучи колко пари са инвестирали български граждани в съседни нам държави. На първо място, разбира се, Гърция - Северна Гърция, Македония и Халкидики. След това, в Турция. Все повече българи купуват имоти и в Сърбия. Допускам, че този процес ще продължи и по-нататък с Албания. Защо това се получава? Защо нямаме обратната тенденция? Това вече е въпрос, който държавата трябва да си зададе. Министърът на туризма, вместо да говори нелепости за "кална кампания" срещу България, да си даде сметка дали изобщо има капацитета да предизвика един сериозен стратегически дебат и да създаде най-сетне оттук нататък някаква визия за българския туризъм в следващите няколко години.
От 2014 г. България има стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г. Тази стратегия е приета от МС, тя съществува като документ в България. Това е стратегия, изготвена съвместно със Световната организация по туризъм, получила изключително високи оценки от Европейската комисия. Не съм чул никой от последните министри да се позовава на нея, да обяснява какви са нещата, които могат да бъдат ползвани. Условията като COVID или нови условия променят общите тенденции и изводи, трябва да се опитваме по някакъв начин да перфекционираме по някакъв начин тази стратегия. При нас обаче нещата не стоят по този начин - всичко е ден за ден. Това е безумие.
В тази връзка мога да кажа и няколко примера, които са доста показателни. Нека да говорим малко по-конкретно. За дребнавото мислене и за липсата на държавническо отношение от страна на българските ръководители на туризма в това министерство се носят легенди. Има няколко очевадни примера в тази връзка. Отидете в Министерството на туризма и ще видите на стената, където би трябвало да стоят портретите на българските ръководители на туризма, те започват с Николина Ангелкова. Т.е. човек ще каже, че преди 2014-2015 г., когато ГЕРБ възстанови Министерството на туризма, България не е имала туризъм. Разбирате ли, началото на българския туризъм е Николина Ангелкова, която дефакто съсипа туризма. Там трябва да седят редици от хората, откакто България има развит туризъм, започвайки от 30-те години, на всички ръководители на комитета за туризъм, на всички ресорни ръководители, които са отговаряли за туризма. Тази поредица трябва да започне с портрета на Алеко Константинов. Защото ако в България говорим за организиран туризъм, той именно създава първата форма на организация като туристическо движение. Трябва да е ясно, че в България туризмът не започва от 2014-2015 г. Напротив, едни от най-големите гафове, безумия, сътворени в туризма, са оттогава. Тук говорим за грандоманщината на няколко човека, чиито имена дори в момента не се знаят като ръководители на туризма оттам насетне.
На второ място, когато беше прието испанското председателство. Всъщност, беше пределно ясно, че от 1 юли Испания поема председателството на ЕС. Трябва да сме благодарни на Испания, която избра принципа на приемственост, тръгвайки от Изток на Запад, по пътя на слънцето. Още на 30 юни в България Испания прие председателството на ЕС от Швеция. Пристигна шведската посланичка специално, за да връчи жезъла на испанския посланик Негово Превъзходителство Алехандро Поланко. Това се случи във Варна. По-голяма подкрепа за българския летен туризъм от този акт, от новината, която влезе и в международния обмен, дойде дори камерният състав на Виенската филхармония, с невероятни солисти, с невероятни чуждестранни диригенти, просто не е възможно да има.
Това беше събитието на лятото, което можеше да промотира България по цял свят въпреки липсата на визия и желание от страна на българското Министерство на туризма. Знаете ли какво стана? В последния момент дойде настоящата министърка на туризма, влезе в залата, седна и дори не излезе да каже две думи. Да благодари за това, че всъщност други държави - Испания и Швеция - промотират България. Че други държави са се сетили във Варна да стане предаването на щафетата и началото на испанското председателство. Че Варна се превръща, макар и за един ден, в столица на Европа. Ето за това говорим. За липса на професионализъм, за липса на компетентност, за липса на държавническо отношение и на някаква тежка чиновническа мимикрия, която просто трябва да запише на някакъв пореден анонимник нещо в биографията.
Защо българинът предпочита Гърция като туристическа дестинация в последно време вместо родното Черноморие?
Преди време имах покана по линия на един европейски форум, да бъда говорител на форум за привличане на инвестиции чрез туризма на Балканите. Той се проведе в Гърция и беше под егидата на тогавашния премиер Алексис Ципрас, с който имам удоволствието лично да се познавам. По време на почивките на форума до мен се доближи един възрастен, много достолепен човек със собствена охрана, който лично Ципрас прегърна и поздрави. Т.е. той очевидно беше човек с много високо положение в обществото. Този човек на чист български ми каза "Г-н Ботев, аз съм бизнесмен". Оказа се, че е един от големите собственици на алкохолната индустрия в Гърция и в сферата на финансите. Той ме попита "Защо съсипахте така Златни пясъци?". Щях да припадна. Това ми го казва грък. Попитах го каква е неговата връзка със Златни пясъци. Той каза, че през 70-те години всички заможни гърци са ходили на Златни пясъци, а по семейно - на Слънчев бряг. "За нас вие бяхте пример как трябва да се развива морски туризъм. Вие изглеждахте обиколки пред нас като възможности. Считахме, че това е пример, който трябва да вземем", каза още той. 80-те години този процес логично е продължил. Достолепният мъж ми сподели, че той самият десетки пъти е идвал на Златни пясъци. Той ме попита "Как допуснахте толкова много бетон и желязо да се излее на тия прекрасни кътчета?". Нямаше какво да му отговоря.
Така че, когато говорим за това, че българите предпочитат Гърция, нека да си отговорим какво ние загубихме, което сега търсим в Гърция. А именно - спокойствието, естественият контакт с природата, нормалните човешки взаимоотношения, чистото море. Т.е. в известен смисъл ние търсим загубеното си минало. Това е, което всъщност мотивира хората да ходят в Гърция. Тогава когато в това минало гърците са били тези, които са се възхищавали от нашия туризъм и са ни посещавали.
Какви са все пак шансовете пред българския туризъм?
Шансовете пред българския туризъм са зимният и планинският туризъм, който се развива във възходяща линия, бележи международни успехи и признания. България вече е доказана ски дестинация. Може само да припомим десетките международни състезания, в това число за световната и европейската купа, които се организират в България. И същевременно, минералните и спа извори, спа туризмът като цяло, където България има естественото преимущество, естественият монопол, който Господ ни е дал, защото имаме най-високата концентрация на термални минерални извори в света спрямо територията си. Само Исландия ни превъзхожда в това отношение. Но тя не може да бъде конкурент от гледна точка на този тип туризъм. В България средно дневно се изливат 432 млн. литра, които ние не ползваме. А това е огромно богатство, това е ресурс за целогодишен туризъм, а не за сезонен. Това е ресурс, който предполага скъпи, платежоспособни туристи. И не на последно място това е ресурс, който привлича корпоративни туристи. Това са здравните каси, това са пенсионните фондове, това са социалните и здравноосигурителни фондове на ЕС. В тази връзка има и много широка нормативна база, която ние трябва да ползваме, но за която дори се съмнявам, че в Министерството на туризма са чували. Имаме огромно преимущество за България, но то трябва да се развие стратегически и дано да не стигнем отново дотам, в един момент да се окаже, че концесии за минерални извори отново се дават на същите тези момчета с характерно телосложение, които късат билетчетата за шезлонгите и чадърите на плажа и на техните босове, които стоят над тях.
***
Бранимир Ботев е президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество за България. 2013 – 2015 г. е заместник-министър в Министерство на икономиката, Енергетиката и Туризма, а впоследствие - в Министерство на туризма. 2015 – 2018 г. е съветник на председателя на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров и част от авторския колектив, разработващ годишните аналитични доклади "Национални цели и национални приоритети на България“. Той е първият българин член на УС на Европейската конфедерация на производителите на алкохолни напитки (CEPS - Брюксел).
Интервю на Георги Камарашев
