Пристигаме в Ком Омбо. Понеже няма как всички кораби на спрат на сушата, за да слезем ги приближават един до друг. Така преминаваме през другите като мост. Ком Омбо е от задължителните спирки на всички круизи. Тук се намира много красив храм, посветен на двама братя - Бога на Крокодилите – Собек, и бога на Соколите – Херу-Ур.
Ком Омбо заема мястото на древния град Па-Себек или владението на Собек. Той е бил център, издигнат в култ на бога-крокодил Собек. Днес следи от града няма, но има едно нещо, което си заслужава да се види и то е на брега на реката – храмът Ком Омбо.
Храмът се разглежда вечер. Той е изключително добре осветен, а и точно тези светлини в непрогледната тъмнина придават допълнителна мистика.
Характерна особеност на храма Ком Омбо е неговата симетрия спрямо главната си ос, като от двете страни на входния пилон са издигнати статуите на боговете.
Храмът възниква в епохата след фараоните, като основите му са положени от Птолемей VI около 180-145 г.пр.Хр.. Окончателно е завършен през римската епоха.
Египтяните били първите, които разделили годината но 365 дни. Месеците били разделени на 3 декади по 10 дни. А сезоните, според разлива на Нил - жътва, разлив и засаждане. 30-тият ден в месеца е за почивка. Точно такъв календар може да се види тук. 5 дни в годината са отбелязани като празници във всеки един град.
В храма може да се види и оцелялата до днес колонна зала с осем колони с лотосови капители. Отстрани е разположен параклисът на Хатхор, който е посветен на съпругата на бог Хор.
В най-дълбока древност за египтяните света бил океан, от който стърчи планина. Там живеел бог Амон Ра. С напредването на възрастта той създава и други богове, които да му помагат. Така се разрастват и появят всички богове, точният брой на които не се знае, но са стотици. Те били персонификация на природни стихии, събития от живота, чувства. Египетският пантеон е един от най-внушителните. Боговете живеят на земята в храмовете и трябва да бъдат почитани и уважавани. Затова древните египтяни е трябвало да им отправят молитви, да им танцуват, пеят и да им принасят дарове – храна и скъпоценни предмети.
Отначало всички богове са изобразявани в образ на животно: Бастет – котка, Анубис – чакал, Ра – сокол и т.н. Едва по-късно те придобиват по-човешки черти. В Средното царство божествата вече са с човешко тяло, а главата на животно. По времето на Новото царство боговете са с ясно изградени човешки черти, дори главата, като Изида и Озирис.
Има много любопитни стенописи и надписи. На места могат да се видят и лекарски инструменти. В двора на храма има Ниломер. Мери подпочвените води и по това се определят данъците. Ако има повече вода, значи годината е добра и данъците са по-високи. Вътре са пускали и един крокодил. Когато умре, го мумифицират.
Първоначално крокодилът е считан за демон, плашещ народа по река Нил. Обожествяването му започнало, като опит за укротяване на крокодилите, за да се намали опасността от тях.
Впоследствие Собек станал дори символ на плодородието по земите на Нил. Така свирепият и страшен образ на крокодилът се обърнал в позитивна светлина.
Това, което предизвика интерес тук, са мумифицираните крокодили, положени в стъклени витрини. Може да се види и маса за мумифициране. Показан е нагледно и самият процес с полагане на тялото, мазане с различни препарати и масла, увиване с плат и крайният резултат. В музея могат да се видят яйца на крокодили, зародиши и как изглежда крокодилчето вътре.
Разгледайте храма в Професия турист или изживейте това приключение с програмите на ЕКВАТОР
Автор: Адриана Русенова
