“Не си мислете, че не заслужавате такива концерти”. В съзнанието и сърцето ми се забиха думите на Благослав Анастасов - вокалист и китарист на Hayes&Y - една от успешните български инди рок групи, която откри Burgas Summer Fest, преди на сцената да стъпят Nothing But Thieves, а след тях - Franz Ferdinand.
Не знам дали е само лично усещане, но аз дълго време съм се чувствала обречена. Не ме разбирайте погрешно - концертният туризъм се превърна в мое много любимо хоби и съчетаването на пътуване с изява на любим изпълнител е незабравимо преживяване.
Но…
Дълго време съм си мислила, че ние в България не заслужаваме подобни концерти. Не заслужаваме да посрещаме големи изпълнители от съвременната музикална сцена, просто защото толкова си можем. Истината обаче е, че цепнатина в мрака има и известни музиканти плахо, полека решават да проверят колко добра е българската публика.
А тя е добра, повярвайте ми.
Започнах да го разбирам постепенно, когато на Port Burgas миналото лято видях нещо, което не си бях и мечтала да видя - Arctic Monkeys да изсвирят любими парчета пред очите ми, докато зад сцената слънцето залязва бавно и променя цветовете на небето край нас, докато ние пеем с цяло гърло. Тогава не подозирах, че само година по-късно на същото място, по същото време, пред очите ми ще запеят Nothing But Thieves, а аз ще крещя с цяло гърло любимите им песни, а на следващия ден ще говоря с пресипнал от щастие глас.
Nothing But Thieves не са просто някоя си неизвестна група. За почитателите на инди музиката те са доста популярни, а и “на живо си е жица”, както каза един приятел. Nothing But Thieves спечелиха наградата за най-добра инди банда от Global Awards за 2021 г. В момента готвят турне с най-новия си, четвърти албум, който е с доста по-меко звучене.
Шотландците от Franz Ferdinand също не са никак безизвестни, въпреки че по мое скромно мнение не те трябваше да са основна група на фестивала. Franz Ferdinand имат зад себе си пет албума и множество награди, сред които наградата “Брит” за най-добра британска група от 2005 г. и най-добро рок изпълнение от същата година.
Мога да кажа само едно - браво.
Браво, защото тази година организаторите си бяха взели някои бележки и този път сцената беше разположена по различен начин, имаше доста по-фестивален облик, озвучаването беше добро и само мога да се надявам, че ще става все по-добре. Това, разбира се, не зависи от мен, а от тях. Затова - ако четат тези редове, мога да кажа: Продължавайте в същия дух, чакаме изпълнителите следващата година.
Пиша тези редове с ентусиазъм, защото наистина обичам музиката. Този текст е безкрайно личен, защото именно концертите ме карат да се чувствам наистина жива. Надявам се, че и вие, които четете всичко това, добре разбирате какво имам предвид.
Затова и безкрайно ме зарадва новината, когато преди няколко месеца разбрахме, че Imagine Dragons идват у нас. Само преди седмици на българския стадион “Васил Левски” българската публика запя с цяло гърло, заедно с Imagine Dragons. Енергията беше неописуема. Същото беше и в Бургас. Изпълнителите изглеждаха втрещени и обещаха да се върнат отново. Надявам се, че това не е било израз на куртоазия.
От последните години изводът ми е един - българските меломани са зажадняли за подобни концерти. А и нека да сме честни - това си е чудесен начин туризмът у нас да спечели - в София, а и в Бургас тази година имаше много чужденци, дошли да слушат любими изпълнители.
Има начин. Не си мислете, че не заслужаваме подобни концерти.
Джесика Вълчева
