Транспортният министър Георги Гвоздейков по Нова тв: танталови мъки в желанието му да обясни какво не е наред с БДЖ, НКЖИ, нискотарифната авиокомпания ”Уизер” и всичко останало в родния транспорт. А то е ясно – нищо не е наред.
Ясни са и причините: корупция, бездарие, безхаберие, безнаказаност, недосегаемост политически „чадър“, мафиотски интереси и още от този сорт.
Гвоздейков се чувства като на електрически стол, защото хем знае какво се е случвало досега, кои са безчинствали и крали, но поради някакви причини не може да назове имената на виновните.
Сигурно не желае да им дава повод да заведат съдебни дела срещу него.
Само че българските граждани имат право да знаят кой е откраднал брутално над 240 млн евро по линия на ремонти в НКЖИ – Национална компания „Железопътен транспорт“. Научихме за кражбите от съобщение, че Европейската прокуратура с ръководител Лара Кьовеши е започнала разследване. Имало дори двама задържани. И, и?
Всички проверки и разследвания по тези следи са мнооооого закъснели. В НКЖИ се краде отдавна и откраднатите пари са много повече от въпросните 240 милиона.
Схемата е проста: подписват се договори с дадени фирми с аргументи, че ремонтните работи на дадена отсечка са спешни и няма време за обществени поръчки и търгове.
Във Фрог нюз сме публикували неведнъж сигнали и съмнения за колосални грабежи. Например през 2012 г. са възложени 20 аварийни поръчки по чл. 90 от ЗОП - договаряне без обявление, за над 140 милиона. Изпращани са сигнали до Министерство на транспорта и прокуратурата, че обикновени ремонти са описвани като аварийни, за да се избегне конкурс. В същото време са отчитани от НКЖИ като обекти от инвестиционната програма. Нула реакция.
По този начин „авариен“ ремонт на 355 м. железен път между Самоводене и Велико Търново, е струвал на държавата 16 127 534 лв. без ДДС. Това прави над 45 млн. лв за 1 км железен път. По същото време средната цена в Европа за подобен ремонт е около 1,2 - 2,3 млн евро, в зависимост от терена. Между Черниче и Пейо Яворов пък е записан ремонт на 175 м. железен път, който струвал на данъкоплатците над 7 млн лв. Това прави над 40 млн за километър! Рекорден е ремонтът на 150 м край Плачковци, който ни е "струвал" около 7 млн лв, което прави 46 млн лв на километър - абсолютен световен рекорд!
Всички документи и договори по тези „тъмни“ поръчки са налични в транспортното ведомство. Защо всеки път се повтаря едно и също: медии припомнят пладнешкото разграбване и гигантската корупция, а от министерството разтягат дъвката с проверки в бъдеще време. Прокуратурата пък съвсем е абдикирала - за да не попадне на свои, както се казва…
Например бившият служебен транспортен министър – три пъти е бил такъв и дори вице-премиер – Христо Алексиев, всеки път напоително обяснява как щял да сложи ред във ведомството, в частност в НКЖИ, където години наред е бил ръководител. Вятър и мъгла.
Сега Алексиев е секретар на президента Румен Радев по икономическите въпроси, но от 2007 г. е бил в управата на НКЖИ, дори ръководител. По негово време са се случили немалко от въпросните „спешни“ ремонти. Не е ли логично името му да бъде съобщавано публично, когато темата се свързва с толкова скандали. Нека даде отговор как се е работило и как са се изплащали въпросните милиони, на кои фирми и пр. Възможно е всичко да е перфектно и прокурорите на Кьовеши само да си губят времето. Тогава, както се казва, нека Христо Алексиев да получи държавна награда за това, че макар и политолог по образование, е дал толкова много на железопътния транспорт в България да се нареди сред водещите в Европа.
В това отношение много може да помогне и доблестната прокуратура. Например да проведе няколко сериозни разговора с Алексиев, по време на които той да посочи кой е нареждал да се извършват ремонти без обществена поръчка, кой е избирал фирмите, кой е подписвал договорите и преводите на милиони. Съответните органи бързо да проследят пътя на парите и да стане ясно за какво иде реч. Работа за 2-3 дни, при добро желание. Тогава няма да имаме съмнения относно работата на Христо Алексиев и на други от ръководствата на НКЖИ, а и на БДЖ.
Кения, Танзания, Индия и Русия – това, според световни класации, е най-ниско ниво на железопътния транспорт в света. В тази компания сме и ние. Министър Гвоздейков признава, че първият влак, който ще може да развива 160 км/ч евентуално ще се появи у нас през 2026 г.
За сравнение в Узбекистан влакове се движат вече с 250 км/ч. Във Финландия от години скорост от 220 км/ч се счита за нормална. Да не говорим за Япония, Германия, САЩ, Китай, Белгия… Под Ламанша влаковете свързват Франция и Великобритания с 300 км/ч.
Откраднатите милиони задържат България на нивото от 60-е години на ХХ век. Бавни влакове, закъснения, повреди, мръсни купета и отвратителни тоалетни, нерядко груби служители, дебнещи опасности, нападения срещу влакове, древни локомотиви и вагони, хаос в администрацията, корупция, кражби, саботажи, обслужване на чужди интереси, безхаберие, некадърност. Всеки може да прибави…
Прозрачност е една от важните стъпки, които трябва да направи сегашното управление. Трудно е, защото 12 години ръководните звена в структурите на ЖП транспорта са били запълвани с верни на ГЕРБ и на определени олигархо-мутренски кръгове, които продължават да дърпат конците. И в целия сектор „транспорт“. Управленската „сглобка“ прави деликатна темата с корупцията, настанена там от години.
Същото се отнася и за проблемите в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГВА) по повод закъсненията и отмяната на полети на авиокомпанията "Уизер".
Трябва да се воюва. Деликатността няма да помогне на министър Гвоздейков. На гражданите съвсем.
Огнян Стефанов
