Колкото и мнения да има относно съдбата на Паметника на Съветската армия в София, моята лична позиция е категорична - той принадлежи единствено на Музея на социалистическото изкуство, където трябва да продължи живота си като част от учебната програма по история.
Това написа в социалната мрежа Фейсбук кандидатът за кмет на столицата Васил Терзиев. Той е издигнат от "Продължаваме Промяната" (ПП), "Демократична България" (ДБ) и "Спаси София", подкрепен и от "Екипът на София". Вижте и цялата му публикация:
"Колкото и палаткови лагери в негова защита да бъдат организирани отпред, истината е една и тя трябва да се знае от всички български граждани - този паметник символизира една историческа неистина. Тя много добре е показана във филма на професор Евелина Келбечева „Второто освобождение“. Филмът ясно показва защо този паметник няма място тук и е символ на съветската пропаганда, която е в противовес на това, към което по-модерна България се стреми - свобода, достоен живот и европейско бъдеще. Дискусията за мястото на паметника е полезна, тъй като дава възможност темата за историческото съветско влияние върху политическия и обществен живот в България да бъде достоверно представена на поколенията. Но темата къде е мястото на този паметник не би трябвало да седи на дневен ред - монументът няма място в центъра на София.
Оттук следват няколко въпроса: как и кога да бъде преместен Паметникът на Съветската армия, а също и какво да се случи с освободения от паметника терен (който най-накрая ще бъде наистина свободен) в Княжеската градина?
По първия въпрос - колкото и да ми се иска конструкцията да бъде премахната още утре, се налага да се съобразим с техническите изисквания за тази операция. От една страна, тя трябва да бъде осъществена възможно най-скоро, от друга - да е максимално безопасна. Може би много хора не си дават сметка, но този паметник реално представлява тонове бетон и метал, които трябва да бъдат премахнати по сигурен начин, така че никой да не пострада. Затова думата е на експертите. Наложително е конструкцията да бъде изследвана, за да е ясна действителната ситуация. Ако тя заплашва физическата безопасност на гражданите, паметникът трябва да бъде осигурен по подходящ начин и последващите стъпки към премахването му да бъдат експертно планирани.
По втория въпрос - относно терена около бъдещия бивш паметник, решението ще бъде взето от всички граждани на столицата. Това място трябва да е част от българската историческа памет, а конкретният му вид следва да е резултат от широка обществена дискусия сред столичани. Какво искаме да видим там, какво си представяме да правим в това пространство - ще кажем всички ние.
Ще организирам и допитване до управата на други красиви европейски градове, които също са премахнали съветски символи от градската си среда, за да разберем в какво са превърнали освободените терени след това и какво символизират те в настоящия момент.
Това са важни за мен теми, защото съм убеден, че обществената инфраструктура, паметници, символи и среда трябва да бъдат подлагани на обсъждане и от граждани, и от експерти, за да имаме шанс да живеем в модерен град, но пазещ историята си град.
Сега имаме шанс да сложим началото на този процес с едно отдавна отлагано решение, което ще даде тласък да върнем естествената красота на тази част от Княжеската градина - такава, каквато я помнят по-възрастните жители на столицата, каквато я гледаме на избелелите снимки на стара София и в каквато искаме да отглеждаме децата си."
