Фондация “Будителките” посочи, че освен “интимната връзка” в Закона за защита от домашното насилие има поне 10 промени, които са ключови и доскоро са били немислими.
1. Удължаване на срока за подаване на молба за домашно насилие от 1 на 3 месеца.
Това може би е най-ключовата промяна спрямо предишните разпоредби, смятат от фондацията.
Причината – увеличаването на времето, в което пострадалият може да подаде жалба, дава възможност на човека да се съвземе след преживяното и да вземе осъзнато решение да търси защита на правата си. По-дългият срок е гаранция, че пострадалите ще разполагат с време, в което да се възстановят – и физически, и психически, и да си дадат сметка какво им се е случило.
В случаи, при които за пострадалото лице е било обективно невъзможно да спази общия 3-месечния срок, му се дава възможност да го направи до 6 месеца от извършване на акта на насилие. Срокът не се смята за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи.
2. Разширява се кръгът на лицата, които могат да търсят помощ, като са включени вече и лицата, които се намират или са били в интимна връзка:
Лицата, намиращи се или били в интимна връзка с насилника;
Лицата, на които са възложени грижите за децата.
Лицата, на които детето е поверено;
Лицата, които са роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
Лицата, с които родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
Лицата, които са съпруг или бивш съпруг на родителя.
3. Ускорява се достъпът до правосъдие
Досега пострадалите трябваше да обикалят от кабинет на кабинет, от гише на гише, за да получат помощ. Според приетите промени в закона по искане на пострадалото лице държавните и общински органи, лечебните заведения, юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие са длъжни в срок от 24 часа да препратят молба за образуване на производство по издаване на заповед за защита от съответния районен съд.
Така първият по веригата – било то лекар, полицай – трябва да задейства машината, така че на пострадалото лице да се спести евентуално пътуване до града, в който се намира съответният районен съд.
Така съдът ще бъде сезиран за издаване на заповед за защита, без на пострадалото лице на практика да му се налага физически лично да подаде молбата до съда. Ключовото в тази нова норма е, че трябва да има отправено искане от страна на пострадалото лице за това.
4. Тотална забрана за всякакъв контакт с пострадалия
Вече ще е налице като възможна мярка за защита да бъде наложена и забрана за всякаква връзка по телефон, имейл, обикновена поща и всякакви други средства за комуникация. Тук остава неизяснен въпросът как пострадалият родител ще предава децата на родителя- насилник, когато има определен режим на личните отношения, при наложена такава мярка за защита, но разпоредбата е стъпка напред, смятат от Фондацията.
5. Съдът извършва оценка на риска по специална методика и ползва становището на специалисти
Досега съдиите трябваше да преценяват риска според собствените си представи. От сега нататък при преценка на рисковите фактори те ще трябва да взимат под внимание експертизата от страна на психолози, социални работници и лекари.
Самата методика за оценка на риска, трябва да бъде определена в правилника за прилагане на закона. А необходимите промени в правилника, трябва да бъдат направени от Министерския съвет в 6-месечен срок от обнародването на закона.
Това означава, че извършвайки оценка на риска, съдиите ще могат да се произнасят по-спокойно, в случаите, в които следва да бъде направена преценка на това, доколко в дадена ситуация, е налице риск за живота и здравето на конкретни лица.
6. Увеличава се грижата за засегнатите деца!
Освен че като нова мярка за защита е предвидена насочването на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие, законодателен израз на грижата към децата има в новата редакция на чл. 5, ал. 4.
Съгласно нея, съдът може да постанови като защитна мярка режимът на лични отношения, определен по реда на Семейния кодекс, между детето и родителя, извършител на домашно насилие, да се осъществява за срока по заповедта, но в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по ЗЗДН или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник.
7. Създава се Национална информационна система за домашно насилие.
Досега броят на смъртните случаи и тежките посегателства се следеше от НПО сектора посредством медийни публикации, а държавата не използваше адекватен механизъм за подобно проследяване. С новите разпоредби се създава възможност тези данни да се подават от всички заинтересовани страни към Националната информационна система, което ще позволи статистически по-реалистично да се прави анализ за мащабите и рисковете, които домашното насилие носи за обществото.
По-същественото е, че след това всички институции ще имат възможност да си вършат работата по-качествено, когато разполагат с необходимата изходна информация по конкретния случай. Например патрулните полицаи, който най-често се отзовават на сигнал за домашно насилие, ще могат в реално време да извършат проверка и дали е имало предишни случаи и така анализът на риска за живота и здравето на пострадалото лице да бъде по-пълен.
В закона е определен и краен срок за изграждането на Националната информационна система – 12-месечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като задължението за това е възложено на Националния съвет. е задължен за изгради Националната информационна система по чл. 6д.
8. Законът предвижда създаването на Национален съвет по превенция и защита от домашно насилие, както и Координационен механизъм
За първи път държавен орган започва да следи за приемането, прилагането и оценката на политиките и координацията на действията на органите за превенция и реакция на домашното насилие. Наличието на единен, специализиран и постоянно действащ орган ще спомогне за изграждането на адекватни политики за справяне с този тежък обществен проблем.
За взаимодействието за защита, помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие е предвидено да бъде приет Координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие. В него следва да залегнат основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на ЗЗДН.
9. Законът предлага различни програми за осигуряване на “360 градуса грижа“
Законът не вижда в откриването на нови кризисни центрове единственото решение в посока защита на пострадалите, а превенция и защита на всички засегнати.
Дефинират се и специализирани услуги, които ще могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс на лице, пострадало от домашно насилие:
– Национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск;
– Консултативен център за лица, пострадали от домашно насилие;
– Защитено жилище.
Те ще се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и законът предвижда да са безвъзмездни.
Важен момент е, че услугите ще се предоставят, независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя на домашното насилие.
10. Съдът допуска безплатна правна помощ за неплатежоспособни лица
Лица, които нямат възможност да използват притежаваното си имущество или нямат финансова възможност, по преценка на съда ще разполагат с безплатна юридическа помощ.
Икономическата зависимост е една от основните причини жертвите да не напускат насилника, за това тази мярка ще има огромна роля.
Затова и с нова разпоредба в Закона за правната помощ, е предвидено в производствата по Закона за защита от домашното насилие, съдът да допуска правна помощ, като съобразява евентуално състоянието на зависимост на жертвата от извършителя, водещо до невъзможност да използва притежаваното имущество, както и други обстоятелства, препятстващи ефективната правна защита.
По-голямата част от приетите промени в Закона за защита от домашното насилие влизат в сила от 1 януари 2024 година, обръщат внимание от Фондацията.
Те посочват и че с последните промени в Наказателния кодекс е направена и още една сериозна стъпка напред по отношение наказателноправната защита на пострадалите, като в дефиницията на „престъпление, извършено в условията на домашно насилие“ е отпаднало изискването за системност на актовете на насилие.
