Невиждано увеличение на минималната работна заплата с около 20% се задава от Нова година. Икономистът и депутат от ПП-ДБ Георги Ганев изчисли, че след обнародваните от НСИ данни за средната заплата (1865 лв.) за последните 12 месеца (до юни 2023 г.), от 1 януари 2024-та минималната заплата ще е 932 лева.
След последните промени в Кодекса на труда размерът на МРЗ за следващата календарна година ще се определя до 1 септември на текущата година и тя ще е 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предишната година и първите две тримесечия на текущата година.
В момента минималното възнаграждение за труд е 780 лева.
Досега увеличението на минималната заплата бе винаги политическо – парламентът го гласуваше по предложение на Министерския съвет. Сега за първи път това е заложено в основния закон за труда в България.
Ще припомним, че в подкрепа на измененията в Кодекса на труда през февруари гласуваха 159 депутати от ГЕРБ, “Продължаваме Промяната”, ДПС, БСП и “Български възход”. Четиридесет и четири народни избраници от “Възраждане” и “Демократична България” се въздържаха.
В хода на разискванията Искрен Арабаджиев от “Продължаваме Промяната” заяви, че идеята на законопроекта е да въведе предвидим механизъм за определяне на минималната работна заплата. Растящата инфлация и системното подценяване на нейния размер спрямо общото ниво на възнагражденията водят до неадекватност на доходите на множество хора и ги поставя в реален риск от попадане под линията на бедност в следващите месеци и години, отбеляза депутатът.
Деница Сачева от ГЕРБ-СДС подчерта, че за да се спрат различните спекулации, парламентарната група на нейната партия оттегля предложението си за брутна минимална работна заплата и предлага от текста да отпадане думата “брутна”.
Георги Свиленски от БСП пък посочи, че след 41 опита най-накрая промените в МРЗ са влезли в Кодекса на труда. А колегата му Драгомир Стойнев обясни, че минималната заплата е създадена, за да се търси социална справедливост и да се преодолее експлоатацията на работника, защото България е на първите места по брой работещи бедни.
Сега обаче, на прага на реалните промени, все повече гласове се надигат против служебно определяния размер на МРЗ. Противниците се мотивират с опасността от посивяване на доходите и задълбочаване на регионалните неравенства в заплащането.
“Ние гласувахме против това правило, защото създава регионални дисбаланси и съответно сив сектор”, написа във Фейсбук депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов.
Други уточняват, че между 650 и 700 хиляди души работят на минимална работна заплата, от които 40 хиляди са в публичния сектор. Според тях е абсурдно заради една шепа хора в публичния сектор държавата да налага задължителен минимален разход под формата на заплата на частния сектор.
Това било форма на груба административна намеса в бизнеса под благовидния предлог за предсказуемост на неговите планове.
„Аз по принцип съм против съществуването на МРЗ. Ако обаче трябва да я има, тя трябва да се изчислява по коренно различен начин. Убеден съм, че ръстът на МРЗ трябва да е равен на ръста на икономиката разделен на две или на ръста на средната заплата разделен на две”, коментира за „БАНКЕРЪ” основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев.
„Митът за работещите бедни трябва да се изтрие от мисълта ни. Просто няма такива”. Така Станчев се противопостави на „кредото” на Корнелия Нинова:. „Повишаването на доходите на работещите, особено когато става дума за работещи бедни половин милион българи, е изконна битка за левицата”.
Според Станчев статистиката показва, че за последните 10 години само работещите самотни майки с две деца са понижили доходите си. Е, има и болни самотни пенсионери, но те са обект на друга система. Всички останали се радват на непрекъснато увеличение на доходите си, допълва икономистът.
По думите му “всяко такова изкуствено повишаване на възнаграждения, позволява на продавачите да повишават цените. Особено когато това става автоматично, какъвто е замисълът – на всеки 1-ви септември”. Освен това МРЗ е критерий за безкрайно много плащания – от таксите при личния лекар до съдебните такси.
Така, когато вдигате МРЗ, решавате някакъв временен проблем на около половин милион души, а рискът е да се вдигнат цените на таксите за всички останали”.
Минималната работна заплата да е 50% от средната брутна за страната е доста безсмислено упражнение, смята Красен Станчев, защото, когато има увеличаване на цените по административен и времеви определен принцип, положителният ефект за около 1 милион души е положителен за няколко месеца.
Но за всички останали 1 милион, които работят за себе си, има по- скоро отрицателни ефекти с по- високи цени.
В регионален аспект има и ще има големи проблеми. Например в Северозападния район, най-бедния в Евросъюза, с изключение на някои градове, в момента минимална работна заплата е около 90% от средната, което кара работодателите да се въздържат от легално назначаване на работници. Което пък влияе на данъчната и осигурителната събираемост.
Станчев е на мнение, че трябва да има диференцирана минимална заплата по региони. Той подозира, че следващата стъпка може да е опит за обвързването й с данъчното законодателство, с данъка върху личния доход и да се създаде необлагаем минимум, което би създало фискални проблеми.
