Празните заявки на президента за власт, каквато не притежава, няма да го спасят нито от гнева на руските му господари, нито от присмеха на българите. А от съд?
„Какво ше решаваш ти, бе? Ти немаш право да решаваш!“
(Тодор Живков)
Имаше преди много години една успешна серия от текстове, озаглавена: „Премянов се оля“, „Премянов се оля II” и „Просто Премянов“. Рано или късно в кариерата на всеки български политик тези заглавия започват да се отнасят за него, само трябва да сменим името. Първанов, Борисов... Е, сега дойде редът на просто Радев. Той вече се оля няколко пъти, а на Шипка показа и един вид свещена простота. Затова цитирам кумира му Живков над собствения си коментар по темата. Какво ще решава Радев? Та той няма право да решава каквото и да било. Ако г-жа Радева му даде думата по въпроса за менюто за вечеря – пак добре.
И така, Радев обяви някакво „народно движение“... Секунда, другарю президент.
Чакайте да Ви свърши мандатът, че инак не е законно. Потърпете, ей го къде е. Ама той бил в защита на Трети март, на нашата история... стига, стига. Всички знаем, че не става дума за никакъв Трети март.
Става дума за това, че Радев изглежда ужасно притеснен от два факта. Първо, гибелта на Алексей Петров-Трактора. Убийството на този ключов мафиот би могло да издава дългата ръка на Москва. Съответно Радев с право може да е притеснен, че ако на самия него не му достига видим ентусиазъм в скачането на амбразурата при защитата на руските интереси у нас, то може господарската хранеща ръка да се превърне в наказваща лапа. Оттук и нервното подскачане по Шипка, оттук и президентският отказ да се свика КСНС по повод убийството на Петров.
Второ, желаната смяна на главния секретар на МВР. Петър Тодоров беше назначение на служебния премиер Стефан Янев през 2021. Тоест беше назначние на самия Радев. Когато през 2022 Тодоров си подаде оставката, Радев не я прие, защити го и заяви, че главният секретар не е отговорен за годините проблеми на МВР. А ставаше дума за полицейското насилие. Румен Радев видимо държи на своя човек в полицията. И се изнервя, защото сегашното правителство на Денков иска да смени този човек. В резултат се започна с президентските глупости за Трети март, историята, малкото пухкаво облаче над връх Шипка...
Само че Радев няма право да решава. Както би му казал дори и любимият му бай Тодор. Сега действа редовно правителство (друг въпрос е колко ще издържи и то) и това правителство има пълното право да смени главния секретар на МВР. На това отгоре и Народното събрание може да свика своя еквивалент на КСНС (и отново е друг въпрос дали ще го направи). Но президентът започва да се чувства малко излишен. А не за да е излишен стана той държавен глава. Напротив, Радев пое най-високия пост в страната ни, тъкмо когато скъпата на сърцето му Русия имаше нужда от всеки съюзник, а особено от троянски кон в Европейския съюз и НАТО заради своята война в Украйна. И ако Радев не е в позицията да бъде ефективно полезен на Кремъл... започва да се притеснява.
Опасен ли е Радев?
Струва ми се, че вече по-скоро не. Разбира се, ако кабинетът „Денков“ не издържи на центробежните сили, то има риск от ново служебно правителство и евентуално – от опит на президента и неговата клика болезнени путинисти да забавят следващите избори. Но ако кабинетът започне да се държи по-отговорно, а ГЕРБ и ПП спрат да се излагат, то има шанс Радев да продължи безопасно да се покрива с позор в ъгъла.
В крайна сметка, Радев, Копейкин с всякакви там славивасилевци и обикновени антифашисти, които са си именно фашисти, нямат исторически шанс. Тяхната беда е, че те могат да тупкат топката, да дрънкат оръжие и да харчат сетните рубли на господарите си за пропаганда, но не могат да повлияят на по-големия процес. Този процес е предстоящият разпад на сегашната Руска федерация в резултат от неуспешната война с Украйна. Радев и другарите му може би дори и сами вече си дават сметка, че путинизмът като система е с преброени дни. За Райха, който те донякъде от страх подкрепят, настъпва крах. Но нито Радев, нито аватарите му не знаят как да се откопчат от зависимост. Трудно е за човек, яздещ тигър, да скочи от гърба му. И съответно им се налага да танцуват докрай.
Това ги прави трагикомични персонажи. И вероятно ще им донесе заслужени проблеми със съда, когато всичко приключи. Но Радев се страхува по-скоро от сегашната, все още възможна мъст на Русия, а не толкова от бъдещия, вероятно доста мек съд. Той може би смята, че паравоенните клоуни от БНО „Шипка“, младите руски военни „пенсионери“ от Камчия и руската въоръжена охрана на „Лукойл“ в Росенец са способни да защитят него и да нанесат удар по нашата доказано слаба държава. Такъв тип мислене би направил от Радев очевиден изменник. И той може би се е устремил в тази посока, заедно с други подобни мислители, формирани от някогашната БНА: Шивиков и Янев. Само че това мислене е самозаблуда.
Украинските сили вече правят усилие да си върнат част от азовското крайбрежие. На руска територия биват взривявани стратегически бомбардировачи по летищата. Рублата катастрофира. Крим е очевидна, пряка цел на украинското командване, а ръководството на НАТО прие позицията, че само Украйна решава кога и дали изобщо ще има преговори с Русия. Нидерландия и Щатите най-сетне разрешиха отпътуването на изтребители F-16 за Украйна. При това положение Русия трябва да мисли за отбраната на Крим, а не за нови авантюри в Молдова или България. Просто погледнете картата. Облогът на Радев е губещ.
Но от това не следва, че президентът не носи отговорност за приказките и действията си. Той активно се опитва да саботира участието на България в общите европейски усилия по запазването на мира. Разделя нацията ни. Обслужва интересите на страна-агресор, воюваща на само 400 км. оттук. Радев вече е натрупал достатъчно черен актив за собственото си бъдеще. Вече не е просто препоръчително, а е задължително сегашното управление да започне процедура за импийчмънт... колкото и на ГЕРБ и ПП да не им се ще.
За Фрогнюз
Манол Глишев
