Събуждаш се жив някоя сутрин и щастлив от този факт, тръгваш с тържествена стъпка към опашката пред тоалетната. Пътьом пускаш радиото. И - изненада: вместо Буги Барабата или „Рамщайн” чуваш гласът на Ереван.
Ха, викаш си, какъв късмет и веднага вдигаш телефона да питаш прочутото радио нещо.
- Като сте такива тарикати, я кажете, какво ще стане ако Бин Ладен бъде арестуван в България?
- Нищо.
- Как така?
- С такива прокурори, адвокати и апелативен съд...
Понеже пред вратата на тоалетната са синът и дъщерята, ти остава време за още един въпрос. Решаваш да питаш нещо фундаментално, щото друг път я си се свързал пак с радио Ереван, я не.
- Ало, арменчетата, пак съм аз, я ми кажете колко струва свободата?
- Питай апелативния съд бе, идиот, не нас.
Знам, знам, вижда ви се удар под пояса на съдебната система. Може и да сте прави. А как ви се вижда нито един осъден през последните 20 години за рекет, поръчкови убийства, заграбени милиони, незаконни замъци, фалирани банки, абсурдни заменки, митничарски подкупи, контрабанда? Това удар под или над пояса е? Удар ли е въобще или една чиста и свята българска Темида? Вие кажете, нали сте гражданско общество. Аз вече не се гордея с това общество и пускам предизвестие за раздяла. То, моето доскорошно общество, ту мълчи, ту мучи, а когато му теглят ножа, гледа с упование коляча: „Аз съм послушно говедо и от мен ще стане чудесно варено и гювеч”. Есента е сезонът на гювеча, от мен да го знаете. Шепа бамя, патладжан, няколко чушчици, лучец, картофки – знаете как... Почнат ли обаче политици и магистрати да говорят блажно и да споменават подобни съставки – значи им трябва мръвка. И откъде другаде ще я отрежат, ако не... Точно така, познахте – от говедото дето е слушкало. На мен обаче ми писна да им се привиждам като парче месо или дюнер. А на вас?
Сред постиженията на българската нация през ХХ век, на върха се оказа родното изобретение чушкопек. Не полетите в Космоса, нито компютъра на Джон Атанасов, нито нещо по-така. Не, влюбени сме в чушкопека. Там, между блоковете, в кучешките лайна и домашната ракийка на съседа негово превъзходителство чушкопека извайва нашата душевност, подрежда духовните ни ценности. Какво да кажа за такава държава? Кажете вие, нали сте гражданско общество. Аз се оттеглям, отказвам се, приемам, че съм мерзавец, предател – всякакъв ме наречете, но кажете нещо, моля ви! Ще попитате: кой се интересува толкова от Алексей Петров и какво общо има той с чушкопека. Има, защото вече заявил, че влиза в политиката - значи му се е приял гювеч и ще се интересува все повече от нас. Каза го Яне Янев: след хаоса щял да дойде ред. Така му казал доц. Петров и Янето тича пред микрофоните, а по лицето му се стичат капки – пот ли е, сълзи ли – не знам. Но щом точно тези ни обещават нов ред, трябва да се оглеждаме.
Досега бяхме свидетели на упражняване по риторика и PR върху външните белези на „октопода” от страна на МВР и прокуратурата. Това се оказа недостатъчно, поне за съда. Спорът не е толкова интересен. Но на октопода трябва да се погледне и от друга гледна точка.
Той е един от властелините на морските дълбини. Осмокрак е и има доста предимства пред жертвите си – хитър, коварен, жесток. Храни се с планктон и каквато плуваща твар успее да докопа. Време е да се запитаме: ако, според МВР Ал. Петров е октопода, кои са планктона тогава? Няма да казвам, какво мисля по този въпрос, защото мнозина ще се засегнат. Но ще припомня, че в края на ХІХ век Хърбърт Уелс описва зловещи сцени как марсианци завладяват Англия и се хранят с хора. Кръв, меса и кокали хвърчат навсякъде, населението е препарирано от страх. При прожекциите на филма от 1935 г в САЩ, зрители панически напускали кината и с писък се спасявали от чудовищата на екрана. А чудовищата били толкова страшни, защото Уелс ги създал по подобие на октопода и ги кръстил „триподи”. Когато след победата на Октомврийската революция през 1917 г. големият писател се среща с Ленин, той го нарича „кремълският мечтател”. Болшевишката пропаганда цитира само тази част от мнението на Уелс за вожда на революцията. Писателят обаче е казал и друго – той обяснил, че революцията на Ленин е като октопод, който контролира хората чрез техните мечти. Излиза, че британецът не само е прозрял появата на танковете чрез триподите и възможността да има други светове, но и зловещата игра с мечтите. Разкритията за сталинските лагери, репресиите и масовата психоза са най-ярките доказателства за това. Нашият октопод прилага същият модел на контрол, което сведе мечтите на мнозина до чушкопека.
След експеримента със социализма осмоногото чудовище се превъплати в политически и управленски елит, който отново заигра с надеждите на хората. Подхвърлени бяха играчки като митинги, концерти, протести, зад които се извърши антибългарска приватизация и тотално разграбване на всичко, което носеше пари и влияние. За да не възникнат проблеми с някои прогледнали мечтатели, които търсят бъдеще отвъд чушкопека, октоподът усъвършенства пипалата си като наемни убийци. Всяка ирония по този въпрос вече е неуместна и струва скъпо, струва животи!
Ситуацията, разбира се, е повече от изгодна за адвокати, политици, бандитски шайки, мафията, част от магистратурата и пр. идеолози на модела, обслужван от психопати с наполеонови комплекси. Всеки, който произнесе на глас подобна версия обаче, бива обявяван за селския луд. „Свободата и демокрацията са в опасност”, долитат фалцетни стрели откъм адвокатски кантори, граждански сдружения и инициативни комитети за защита на нечии права. „Няма такова нещо като „октопод”, допълват задъхано те. „Октоподът” съществувал само в развинтената фантазия на Цветан Цветанов, който, видите ли, искал да наложи в България полицейски режим, да свали Бойко Борисов от власт, да седне в премиерския стол и тогава жална ни майка. Канализационната журналистика охотно приглася на този лицемерен хор. На война всички средства са позволени, а освен народът е прост и подлежи на манипулиране, пише в устава на тръбачите на „октопода”. И понеже родното законодателство, в една немалка част, е плод на същите адвокатски кантори, да докажеш днес в съда, че някой е мафиот, е равносилно на това да докажеш, че в кремвиршите има месо. И никакви етикети и ордени „Стара планина” не са в състояние да помогнат. Защото новите български стандарти са измислени, за да не остане нищо автентично, в който и да е наш продукт. Затова в България мафия няма. Защото не е доказана. А не е доказана, защото трябва да го докаже самата тя.
Но както в мафията винаги има още един бос отгоре, така и над октопода са акулите и кашалотите, които плуват по най-високите етажи на властта. Тези възпитаници на висшата школа по кукловодство му дърпат конците и решават дали да го оставят да ловува или да го схрускат.
След еуфорията и опиянението винаги следва тежък махмурлук, сочи народният опит. Тези, които тичат да целуват ръце на героя днес, утре ще осъзнаят, че вероятността да влезе в затвора е стократно по-голяма от тази, да се окаже в политиката на бял кон. От мокри сънища не се зачева, гласи друга народна мъдрост. Знаят го и сега, но не му го казват, защото той е тяхната дебитна карта за банкомата на славата.
И още нещо: чушкопекът бавно загрява, но поддържа висока температура...
Борис Петков
