За пръв път в новата ни история от трибуната на президентството започва политически проект и институцията се ползва с целия си маркетингов ресурс. Ако след всяка реч на Румен Радев си задаваме въпроса дали се чувстваме разединени, значи той не изпълнява основната си функция по Конституция. Нямаме проблем с кода на нацията, а с хората по върховете, които задават тона между нас. Когато някой категорично те разделя от друг, това започва да се репликира надолу, създава агресия, злоба, завист и в крайна сметка - унищожение. Най-лесно се управлява общество, което не е заедно.
Това заяви в интервю за ФрогНюз Кремена Кунева, бившият депутат от "Демократична България" Кремена Кунева, съосновател на фондация "За Доброто“.
Повод за коментара й са последните престрелки между "Дондуков 1" и "Дондуков 2" след изказването на президента Румен Радев през уикенда.
За Радев като разединител и красивата игра на шахматистката Нургюл Салимова в Баку, която обедини обществото - ето и цялото интервю:
Госпожо Кунева, в събота президентът Румен Радев отправи куп обвинения към правителството от връх Шипка и отново определи част от обществото като “безродници”. Появиха се и поредните съмнения за политическите му амбиции и евентуалното име на новия му политически проект - “Народно движение”. Можем ли да гледаме на Радев като “коректив” на властта или по-скоро - разединител на нацията? Колко опасно може да е това?
Всеки един от нас вероятно ще даде ясен отговор на това - президентът категорично разединява обществото с думите си. От тази върховна позиция на човек, който трябва да сплотява народа, говори непрекъснато за неговото разединяване, рязко казва кое е добро и лошо, как всичко е много опасно и едва ли не още утре ще се свърши света. Единственото, което г-н Радев цели, е да се създаде страх и притеснение у хората и да представи себе си като спасител на народа.
Президентът има и морален дълг. От тази си позиция държавният глава трябва с всички свои сили да помага на обществото ни да бъде заедно. Имаме достатъчно проблеми - външни, вътрешни. От тази трибуна досега в България никога не се е случвало да започне политически проект и тя да се ползва с целия маркетинговия ресурс, с който разполага към момента.
Гледате на това като на част от цяла кампания или по-скоро като на низ от грешки?
Всички можем да гадаем. Но моите съмнения са, че г-н Радев говори за потенциален политически проект. Всеки свободен гражданин има право на това, но г-н Радев е във функциите си на президент към момента и като такъв трябва да се придържа към това, за което отговаря в Конституцията във всички свои медийни изяви, а именно - да обединява нацията. Ако след всяка негова реч си задаваме въпроса чувстваме ли се разединени, колко е врагове бяха посочени днес, значи г-н Радев не изпълнява основната си функция и това кулминира с всяка негова изява.
Какво могат да направят институциите? Говори се за импийчмънт от немалко време.
Да, но доколко това е възможно чисто юридически не мога да кажа. Специалисти казват, че една такава процедура би била трудна за доказване. Твърди се още, че това би превърнало г-н Радев в жертва, която да събере още повече подкрепа за това, което цели да направи. Г-н Радев просто трябва да се върне към функциите, които трябва да изпълнява.
Ако това не се случва, кой трябва да го накара обаче?
Ние като общество. Ако институциите не могат, хората трябва да го направят. Трябва просто да заявим, че не приемаме подобно държание от висотата на тази институция. Не се е случвало в новата ни история в подобен тежък момент - политически, военни и икономически кризи, ние да имаме фигура, която не се опитва с всички сили да подкрепи демокрацията.
В неделя един от политическите анализатори, които са сочени за близки до Радев, заговори за Сталин като за спасител на България - противоречива квалификация. Лъсва ли все повече връзката между Радев, кръга около него и Кремъл? И преди се е говорило за нея, но сякаш по-умело се прикриваше.
Тази връзка отдавна се вижда. Играта на нерви е дълга писта. В някакъв момент нещата вероятно се изпускат от някоя от страните. Едно подобно изказване със сигурност е точно такова. Наистина е невероятно в този свят, в който живеем, да говорим за едни режими, които доказано са погубили голяма част от човечеството и все още се борим с последиците от тях и не можем да ги преборим.
Червените линии и барикадите в обществото ни са множество и това се вижда изключително добре през призмата на социалните мрежи. Едно момиче обаче ни обедини през последните дни - Нургюл Салимова, който стана втора на Световната купа по шах в Баку. Как гледате на нейния успех?
Изключително щастлива съм за този успех и съм огорчена, че голяма част от обществото ни, в това число и аз самата, разбра едва сега за нейните битки и за това, че дълго време се е налагало огромен талант като нея да бъде оставен на волята си.
Успехите в спорта се случват, въпреки политиците. Слушали сме много истории за това как млади таланти просперират в отсъствието на държавна политика в сектора и много голяма корупция. Самата Нургюл отиде сама в Баку. Какво трябва да се промени в политиката по отношение на спорта?
Въпросът е къде е била държавата, когато Нургюл е била още дете и е градила тези свои успехи. Има политики за развитие на талантите на децата. Въпросът е как тези политики се изпълняват на ниво изпълнителна и оперативна власт. Това важи за всяка сфера. Явно не достатъчно прозрачно и не достатъчно пропорционално.
Усещането е, че нещо не е наред. Веднага се появиха съмнения за това коя е федерацията по шах, как се издържа, поставиха се изведнъж едни много наболели проблеми. Дали едни пари не се раздават на определени хора или не се дават никакви пари са два различни въпроса. В единия случай някой получава пари за сметка на хората, а във втория става дума за това, че като държава не сме достатъчно загрижени за това, което се случва.
Колко пари биха били необходими, за да може това момиче да отиде подкрепено на първенството? Защо е необходимо тези средства да се набират само от Федерацията по шах? Защо не са набрани? Федерацията казва, че няма финансиране за тази година и заради това не са имали пари. Регистрирани са от ноември. Сега е август. Имало ли е фондонабиране, търсили ли са донори? Как? Не сме разбрали за такава кампания, може би щяха да се включат още хора. Задаваме много въпроси. Институциите са онези, които да отговорят. Позитивното от всичко случило се, е че това в момента е поставено на масата. Контролът е в народните представители. Тук е добре да се види кой народен представител е част от спортната комисия в парламента и да се направи запитване.
Озлобени ли сме като общество? Появиха се дори коментари за това, че стискаме палци на турчета, а не на българчета. Мислите ли, че народопсихологията ни е такава има ли “грешка в кода” на нацията ни?
Нямаме проблем с кода на нацията, а с хората по върховете, които задават тона между нас. Не сме изключени от това, което се случва по върховете на властта. Това е най-високата трибуна на комуникация. Когато някой категорично те разделя от друг, това започва да се репликира надолу, създава агресия, злоба, завист и в крайна сметка - унищожение. Най-лесно се управлява общество, което не е заедно.
Както и в шаха - ако играеш с белите фигури, не ги разделяш на по-малко бели, изтъркани, силни и слаби фигури. Играеш с всички заедно според най-добрата комбинация. Само така можеш да победиш. Такива са установените правила. Ако разделиш собствената си "армия", собствения си "отбор", собствения си народ - или не си достатъчно добър, за да играеш играта, или интересите ти са съвършено различни от голямата победа.
интервю на Джесика Вълчева
