На 23 август почитаме паметта на жертвите на тоталитарните режими. Тази дата идва само няколко дни след като в национален ефир един от приближените до президента Румен Радев политолози посмя да представи Сталин като спасител на България, без когото съвременната ни държава нямало да съществува.
Очевидно е, че България все още се бори с последиците на тоталитаризма. Засега - без особен успех. У нас белези на режима, погубил огромна част от населението, стоят като мними символи на “любовта между два братски народа - руския и българския”. Истината е, че Паметникът на съветската армия е всъщност монумент, който почита Червената армия, окупирала страната ни през 1944 г.
Сталин и съветското ръководство припомнят многократно , че “победена България“, която не е изпратила и един войник на Източния фронт, трябва да обезщетява СССР като издържа разположените на нейна територия многохилядни части на съветската армия - независимо от острия дефицит на храни след опустошителната суша през 1945 година.
Избити са десетки хиляди хора у нас преди и след 9 септември 1944 г. Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000. Години продължават обаче споровете за това кои от убитите са били жертви и кои са заслужавали участта си, защото са били терористи.
И въпреки че тази неделя политологът Слави Василев напълно открито заяви, че Сталин лично е бил ангажиран да запази България, за да имаме модерна държава, съветският диктатор е сочен като един от гениите на злото през 20 век, заедно с Хитлер.
Жертвите на тоталитаризма по онова време, репресираните и изчезналите са милиони. Самият Сталин казва, че "смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика".
У нас 23 август се отбелязва от сравнително скоро - през 2009 г. Народното събрание го обявява официално за ден, в който да бъде почетенна паметта на жертвите на тоталитарните режими. За първи път предложението датата 23-ти август да се чества като “Ден на жертвите на сталинизма и нацизма” е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов “Европейската съвест и комунизмът”, където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.
Причината за избора на датата е, че на 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.
