”Томатл” - плод, който нараства – с това име, дадено му от ацтеките поне 500 години пр. н. е., доматът векове наред ще поражда спорове: дали е плод, или зеленчук? Забърква се в родствени връзки с картофа, патладжана и дори с беладоната, заради което дълго е смятан за отровен. В Южна Америка, откъдето е неговият произход, плодовете му са ползвани внимателно и то след сваряване. Знаем ли обаче кой селектира първите домати у нас?
Исторически източници свидетелстват, че те са отгледани в село Куртово Конаре през 1896 г. Селото е прочуто със земеделието си. През 1894 г. в мелницата на Александър Димитров е смлян първият килограм червен пипер не само в селото, а и в страната. През 1896 г., пак там, се отглеждат първите ранни домати в България, пренесени от Цариград благодарение на същия Александър Димитров.
Кричимското поле и до днес се дава като пример в учебниците по география като богата и плодородна част от страната и най-подходящото място за отглеждане на зеленчуци. Неслучайно един от първите хладилници в страната е построен в Куртово Конаре през първата половина на 20-и век, а най-добрият български сорт пипер е наречен „Куртовска капия”.
Но да се върнем на доматите.
Само 34-годишен, Димитров стигнал до извода, че с малкото земя, която Куртово Конаре разполага, не може да се осъществи значителен прогрес. Събрал се семейният съвет с бащата на Александър и тримата му братя и решили той да замине за Букурещ, за да се срещне с големия патриот, търговец и дарител Евлоги Георгиев и да му иска съвет как да се подобри поминъкът на селото.
Вдъхновен от Евлоги Георгиев, дядо Александър заминал за унгарския град Сегед, за да види на място как се обработва червен пипер.
Една от дъщерите му пише в спомените си, че когато той се върнал от Унгария, донесъл няколко пиперки, изчистил семето им и напролет го засял в леха. Така Александър Димитров разпространил в Куртово Конаре и околните села пипера за промишлена обработка.
Любознателността на Александър го отвела в Цариград, където успял да вземе семена за ранни домати от турските парници. Легендата гласи, че ги пренесъл тайно, скрити в бастуна му. Върнал се в Куртово Конаре и научил съселяните си да ги отглеждат, за да може доматеното производство да се превърне в техен поминък.
Дълги години тези ранни зеленчуци били наричани в селото „цариградски домати”, а през 1896 г., когато на много места в страната не били познати, хората от Куртово Конаре продавали ранните си домати на тържищата в София и Пловдив. Отглеждали ги в парници с „куртовско устройство“, както разказват съвременниците.
През 30-те години на ХХ в. хората в селото започнали да мислят как да оползотворят доматите, за които няма пазар или пък са по-ниско качество.
Така била построена вакуумна инсталация за преработка на домати в пюре, която спасила много производители от фалит. По същото време селото изнесло 122 тона домати от холандския сорт. Кооперацията работела усилено и през 1938 г. купила големи количества домати, ягоди и други плодове зеленчуци. На следващата година, върху дарен от общината парцел, бил построен първият хладилник при гара Кричим, който да охлажда плодовете за експорт.
Автор: Георги Камарашев
