Дядо Вазов ни е завещал класиката: „Три деня младите дружини как прохода бранят…“. Три дена величав подвиг на българските опълченци на Шипка. Три, но за нас цяла вселена. Днес за честване на Шипченската епопея ни стига и един ден с духов оркестър - колкото някой политически нарцис да си поглези егото...
Затова пък шест дена водопад ни залива от всички страни – гръмнали Алексей Петров – Трактора. Майко, мила! И се сипе съмнително умотворчеството: антитерорист бил, баш експерт по национална сигурност, учен, доцент, супер барета, бизнесмен, спортист, кандидат за президент и пр. Хора, та този човек е завършил милиционерското тригодишно училище в Пазарджик и по закон е нямал право да продължи във ВУЗ. Не разбирате ли колко нелепи са дитирамбите? И не, не е имало никакъв случай на неутрализиран от него терорист от германската „Фракция червена армия“ на Софийската гара. Няма! Измислица е на ДС или негова, за да му се лъсне биографията. Комплексарска работа. Пълно е с такива навсякъде, затова кретаме на опашката на Европа.
Никой не заслужава да бъде убиван по този начин, но това би трябвало да знае и самият Петров. Нямате представа колко хора са пострадали от него, колко съдби са променени и почернени от рекет, шантаж, побоища, заплахи и пр. Хайде по-полека.
Шест дена за измислен герой. За човек, преживявал в мутренското блато на прехода, решил по някое време да си сложи бяла якичка чрез научни напъни.
В същото време Нургюл Салимова получи медийно внимание чак, когато стигна до сблъсъка с рускинята Александра Горячкина. Нашето момиче остана втора след невероятна игра, но се сетихме за нея, чак когато стана дума за пари, неуредици в спорта и натиск на нелецензирани федерации срещу единствената лицензирана, в която членува и Нургюл.
За да разберат някои, че постигнатото от „златното“ ни момиче е истински подвиг, ще припомня, че десет дни преди медиите да забележат какво се случва в големия шахмат, във Фрог нюз публикувахме текст със заглавие „Проводници на руско влияние се опитват да превземат българския шахмат“ (10.08.2022 г.). Малък откъс: „Русия пусна пипалата си към българския шахмат. Това едва ли изненадва хората, които се интересуват и познават ситуацията в този спорт. Всеизвестно е, че шаха е единият от четирите спорта, към които руския президент Владимир Путин има специално отношение. Това са самбото, спорт, практикуван от диктатора, художествената гимнастика, „осиновена“ от Газпром, хокея и шаха. И ако опитите на Москва да превземе българския шах не изненадват запознатите, то съучастието на български „звезди“ и чужденци в този криминален сюжет, буди основателна тревога“.
Нургюл се изправи срещу тази агресивна сила!
Сега схващате ли разликите между ГОЛЯМО и МАЛКО? Нямате ли усещането, че сме се загубили по пътя към дребни желания, които благодарение на политическия райски газ изглеждат като мечти?
Отделяме време, енергия и внимание на убит гангстер – който и да е той, повече отколкото на духовно събитие, каквото и да е то. Атакуват ни втръснали лица с ръждивите си „анализи“ какви пари имал, бронирани коли, влияние и връзки, както и колко пъти са се опитвали да го ликвидират и пр.
А през това време хора като Нургюл Салимова пишат не просто спортна история, а българската история. Не е преувеличено, защото го прави въпреки държавата.
Не знам, защо това талантливо създание е още в България… Наистина. Трябва да я попитаме, ще научим важен урок. Явно удивителни неща стават в село Крепча, сигурно и другаде, но ние сме със затворени очи за тях. На нас ни дай Трактора – гранде херой, дето се разхождал с вратовръзка и папка като селски бирник...
Ако погледнем нагоре обаче, ще видим Нургюл…
Но има и друга страхотна новина: На 18 август във френския ефир е излъчено едночасово предаване на култовия водещ Паскал Пайен-Апензелер, посветено на българския поет и преводач Кирил Кадийски. Повод за интервюто и богат рецитал е участието на Кадийски в прочутия „Базар на поезията” в Париж, на площад „Сен Сюлпис”.
Световно културно събитие. Посочете една родна медия, която обърна, дори само мимоходом, внимание на това. Няма.
Защото мястото, времето и екраните са заети от… бракувания трактор.
Не бързайте да ме упреквате в цинизъм - знам какво говоря.
Да подредиш поет като Кадийски и световен талант като младата Нургюл след… как му беше името, е трагедия. Българска идиотия, която ни ощетява много повече, отколкото си даваме сметка.
Имаше и някакви заклинания от Шипка, на човек, с претенции да представлява национални ценности и който се бе оказал там, заобиколен от гардове и откъдето се опита за пореден път да ни плаши и поучава. През това време 11 държави от Балканите – в това число и България, - от Атина дадоха своята подкрепа за Украйна, бореща се срещу кървавата агресия на Русия. Големецът на Шипка чу ли?
Трябва да изберем. Или ще вървим към големите неща – ще падаме, ще ставаме и пак ще продължаваме. Или ще си живеем в 80% сиво, на фона на чалга и мутренски разправи. Този, вторият път, води към смъртта на нацията.
Страшна цена ще платим, да знаете, ако продължаваме да се лутаме.
Огнян Стефанов
