След няколко дни на круизен кораб по Нил, е време да се върнем на сушата. Акостираме в Асуан. Това е едно от най-сухите места на света. Случвало се е дъжд да не пада с години.
В древността египтяните забелязали, че на това място слънцето не прави сянка най-продължително време и очертали тук северния тропически паралел. По-късно, с помощта на модерни средства, е установено точното местонахождение на Тропика на Рака. Това е един от петте основни паралели на Земята и се намира малко по-на юг от установеното от древните египтяни място.
Тази част на Египет, между градовете Хартум и Асуан, е известна като Нубия, а населението й се различава значително от това на север. Нубийците са ниски, с характерна овална форма на лицето и черен цвят на кожата.
Всъщност Асуан е известен със своята язовирна стена. С построяването й се поставя край на сезонните наводнения по долината на Нил, които години наред са заливали множество селища и храмове в околността. Язовирът осигурява и вода, необходима за култивиране на части от Сахара. Тук се намира и един от най-известните древноегипетски паметници – Абу Симбел, издигнат преди повече от 3 хиляди години. При построяването на язовир Насър обаче възникнала опасност храмовете да бъдат залети от водите на Нил. За да бъдат спасени, първоначално те са затрупани с пясък. През 1964 г. ЮНЕСКО започва най-голямата спасителна акция в историята на археологията – храмовете Абу Симбел и Филе, както и 35 села с над 150 000 души са преместени на по-високо място. В язовира и до днес има острови с историческа значимост, като някои от тях се появяват само при спадане на нивото на водата.
Всъщност язовирните стени са две. Долната Асуанска стена е построена от англичани през 1902 г. и е с дължина 2 км. Горната Асуанска стена е изградена едва през 1971 г. от съветски и български специалисти. Новата стена се намира на 7 км. южно от старата и е с дължина 3,6 км., а ширината й е 1 км. в основата и 40 м. на върха. Около 1100 инженери и специалисти участват в строежа, а заедно с работниците минават 15 000 души. Тук е вложено толкова скална маса, колкото за 17 хеопсови пирамиди.
Така образувалият се язовир Насър заема територия в Южен Египет и Северен Судан. По времето на неговото създаване, язовирът е вторият по големина в света - дълбочината му е 300 м., а дължината е 400 км. И до днес обаче Насър си остава най-големият язовир в Африка.
Наблизо се намира и храмът на Изида. Разположен е на остров и е достъпен само по вода. Той е един от храмовете, преместени при строежа на язовира.
Остров Филе днес не съществува, храмът е пренесен на остров Агилика, на 500 м от първоначалното му местонахождение. Счита се, че това е мястото, където е погребан бог Озирис и се посещавал само от жреците. Реконструкцията се извършва изключително прецизно. Запазва се оригиналният вид и разположение на комплекса. Дори се озеленява островът, за да прилича на предишното местоположение.
Храмът е издигнат по време на Птоломейската династия като център на култа към богинята Изида. Централната част е с нейни изображения.
Храмовете са били изрисувани с ярки цветове, парченца от които могат да се видят на някой места. Вграждани са скъпоценни камъни и злато. За украсата само на един храм са използвани до 1 тон злато.
Този комплекс всъщност е едно от последните останали места, където древната религия оцелява след пристигането на християнството в Египет. Официално е закрит през 550 г. Тогава ранните християни използват главния храм на острова като църква. Това е причината за оскверняването на някои от фигурите на древните богове, тъй като ранните християни често се опитвали да премахнат езическите изображения от новопридобитите си светилища. Храмът на Изида е главната забележителност тук, но на острова има още няколко по-малки храма, които също не са за пропускане.
Изида е древноегипетска богиня на магията, символ на семейството, хармонията, мъдростта и брачната вярност. Египетските жени търсят помощта на богинята, когато техните деца са пострадали от ухапвания от скорпиони и змии. Отъждествявайки раненото дете с Хор – синът на Изида, се надяват да получат помощ от състрадателната майка. Изида може да бъде видяна и в изображенията по ковчези и саркофази: като жена с трон на главата и криле, с които закриля мъртвия.
Вечер атмосферата в храма е неузнаваема. Както при други храмове, които посетихме, тук също има специално осветление. Понякога дори се прави и светлинно шоу, за което казват че е особено впечатляващо.
Гледайте в Професия турист или изживейте всичко това с програмите на ЕКВАТОР
Автор: Адриана Русенова
