Антикорупционният фонд (АКФ) изпрати жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради отказа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) да разкрие решенията си за стартиране на производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Защо толкова умело се крият тези решения и има ли методология, по която преценяват дали имуществото е незаконно придобито и подлежащо на конфискация или се действа на произволен принцип, разказа адв. Лора Георгиева от АКФ.
Пред ФрогНюз тя поясни, че още от април 2022 г, когато във връзка с годишния мониторингов доклад на антикорупционните институции, който пишат, са поискали информация за производството по конфискация на незаконно придобито имущество, защото именно те заемат най-голям дял от дейността на КПКОНПИ.
“Ние искахме да ни предоставят решенията, с които се започва съдебно производство за конфискация за отнемане на незаконно придобито имущество. Това са изключително важни решения, защото в тях се вижда аргументацията на комисията - защо в един случай решават, че наистина е налице незаконно придобито имущество, по каква методология са установили, че това имущество е такова, за да вземат в крайна сметка решение да сезират съда”.
“Те ни отказаха да ни предоставят тази информация, ние обжалвахме отказа пред административния съд и съдът постанови, че информацията е обществена, подлежи на предоставяне и няма законови основания да се ограничава достъпът до нея”.
“Ако има проблем с личните данни, разбира се те могат да се заличат. Налице е надделяващ обществен интерес, това е много важно, т.е. не само е публична информация, а и тя следва да бъде предоставена при условията на надделяващ обществен интерес, т.е. дори и да не са съгласни засегнатите лица, въпреки това информацията трябва да се разкрие, защото в случая става въпрос да се установи начинът, по който работи задължения субект, в случая КПКОНПИ (т.е. да се повиши прозрачността и отчетността на този орган), или да се проверят евентуални съмнения за злоупотреба с власт или корупция ”, обясни адв. Георгиева.
“Те отказаха да изпълнят това решение, като направиха две неща. Първо спряха производството по предоставяне на информация, тъй като съдът ги задължи в рамките на 14-дневен срок да предоставят информацията. Те спряха това производство и подадоха иск за нищожност на самото съдебно решение, като твърдяха, че то е неясно и не може да се разбере волята на съда и не може да бъде изпълнено”.
“Ние това решение сме го публикували, то е пределно ясно, много детайлно е мотивирано, няма нищо, което да буди съмнение относно това, какво иска да каже съда. Цялата работа е, че те не са съгласни по същество и с това производство за нищожност, което водят през цялото време използват аргументи за неправилност на решението, а не за неговата нищожност. В случая тук няма нещо, което да прави това решение нищожно. Твърденията за нищожност се разглеждат от Върховния административен съд и заседанието е насрочено за март другата година. Това на практика означава, че евентуалният достъп до тази информация ще ни бъде предоставен най-рано през април-май 2024г. - над 2 години след подаване на заявлението и над година и половина след като има влязло в сила решение, което казва, че трябва да се предостави тази информация”, каза адвокатът.
“Това, за което сме сезирали Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са няколко нарушения. От една страна нарушения на комисията на чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека, като недопустимо ограничаване на комуникационни права, на правото на достъп до информация”.
“На следващо място чл. 13 от Конвенцията, който казва, че гражданите и организациите имат право на ефективни средства за защита. В случая, при тези производства, които те водят, първо, че са спрели производството за предоставяне на информация, второ, че са инициирали това производство за нищожност, на практика те правят неефективни механизмите предвидени в българското законодателство за гарантиране правото на достъп за информация”.
“Тук проблема е първо КПКОНПИ, и второ в АССГ и ВАС, които потвърдиха, спирането на административното производство, като казаха, че правилно КПОНПИ е спряла производството по предоставяне на достъп, до приключване на производството за нищожност на решението, което е абсолютно несъстоятелно”.
“Реално и ВАС каза, че трябва да се спре производството, което също е нарушение и на практика обезсмисляне на средствата за защита, предвидени в българското законодателство , което пък е нарушение на чл. 13 от Конвенцията за правата на човека”. Всъщност това производство за нищожност се използва за друга цел, не е за защита на права, а за ограничаване, необосновано забавяне на правото на достъп до информация”, подчерта адвокат Лора Георгиева.
Тя обясни, че още в първоначалното съдебно производство, което е приключило ноември 2022 г., КПКОНПИ са представили заповед, издадена през 2018 г. от тогавашния председател на КПКОНПИ - г-н Пламен Георгиев, (станал известен със скандала с “Апартаментгейт” бел.ред.), според която абсолютно цялата документация, решенията във връзка с производството по конфискация се засекретяват завинаги от датата на заповедта, т.е. бъдещи още решения, без събрана документация, всичко се засекретява безсрочно.
“Тази заповед беше представена в производството, което приключи ноемри 2022 г., съдът я разгледа и постанови, че няма законови основания за засекретяване на тази информация. Нещо повече, не може безсрочно да се засекретява информация”.
“Виждате обаче, че още с тази заповед има изключителното желание и устрем да се крие информация. Това, което те твърдяха е, че тези решения нищо интересно не съдържали, а само лични данни на лицата, имена, егн, адреси и имуществото, което се твърди, че е незаконно отнето и се налагат обезпечителни мерки, и което чрез съдебното производство целят да се отнеме”.
“Това е изключително притеснително, защото тези решения трябва да съдържат много детайлна аргументация. Те ако наистина съдържат само лични данни, изброяване на данните на лицата, изброяване на имуществото, това е крайно притеснително, означава, че те са лишени от основание, фактически нямат мотиви”.
“Защо КПКОНПИ решава изведнъж да твърди и да цели в съдебно производство отнемане на едно имущество, което твърди, че е незаконно придобито без аргументация, на този етап, когато се започва производството?”.
“Имайте предвид, че имуществото в големия брой случаи е запорирано още в начален етап. Да, разбира се има съдебен контрол, но не може всичко да бъде оставено върху съдебния контрол, защото всеки административен орган е длъжен да мотивира актовете си”.
“Ако те нямат мотиви, нямат методология, по която преценяват дали имуществото е незаконно придобито и подлежащо на конфискация или не, това означава, че те действат на произволен принцип или въз основа на други критерии, които не са правни, което си е меко казано притеснително. Затова те толкова усърдно се опитват да скрият тази информация, защото очевидно не могат да се обосноват. Не могат да обосноват начина, по който стигат до тези изводи и начина, по който избират да започнат или не започнат едно такова производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Изключително важно е обществото да има достъп до тази информация, по две причини: първо, защото се касае до решения, които много съществено засягат имуществената сфера на гражданите и второ, защото тези производства представляват най-голямата част от дейността на комисията, която е орган с огромна по размер бюджетна издръжка. Обществото има право да знае как се харчат публичните средства и да си състави информирано мнение за работата на комисията, каквато е и целта на Закона за достъп до обществена информация”, подчерта адв. Георгиева.
Разговаря Констанца Илиева
